Югославия

от � ьорих и България

Югославия – в страната е намерила подслон значителна част от руската емиграция, за която крал Александър I Карагеоргиевич създава максимално благоприятни творчески условия. След убийството на краля, високото покровителство свършва, но културният живот на руската имиграция активно продължава в страната до 1939 г. Белград е един от центровете на руската емиграция, която се ползва от закрилата на сръбския крал Александър І.

Съдържание

1 Югославия и Николай Рьорих
2 Югославия и Елена Рьорих
3 Югославско Рьорих общество /ЮРО/в Белград и Загреб/
4 Будистки храм в Белград
5 България и ЮРО
6 Активни членове на ЮРО
7 Издания

[редактиране] Югославия и Николай Рьорих

През 1915 г. Николай Рьорих публикува рисинката си “Корони” в алманаха “Русские – героям Сербии и Черногории”. В алманаха има рисунки на Илия Репин, Александър Бенуа, има също “Портрет сербского королевича Александра” на Рьорих. След войната Александър вече като крал на Сърбия изпраща специални покани към Николай Рьорих да представи картините си и да участва в археологични разкопки. В резултат на тези покани Н.Рьорих изпраща през 1932 г. 13 картини за изложба в Кралската галерия в Белград. За успеха на изложбата и турнето й по страната имат принос и двете голeми Югославски Рьорих Общества – едното в Белград, другото в Загреб. Кралят лично кани Николай Рьорих в Югославия и той е приет за член на Кралската Академия на науките и изкуствата, а неговата изложба е експонирана в Кралската галерия в Белград, а след това в др.градове.

[редактиране] Югославия и Елена Рьорих

Елена Рьорих води активна преписка с Югославско Рьорих общество и Александър Асеев, като води рубрика в списанието му "Оккультизм и Йога".

Елена Рьорих е почетен председател на Женското Обединение (Югославия) - от януари 1934 г.

[редактиране] Югославско Рьорих общество /ЮРО/в Белград и Загреб/

Създадено през 1930 г. в Белград, среща се също както и Българското Общество, с името - Общество на “Приятелите на Музея Рьорих” в Ню Йорк. Първият президент през 1930 г. – 1934 г. е ректорът на Белградския университет Иованович /поч.1939 г./. След това през 1935 г. – 1940 г. президент е Вера Дукшинска В Загреб президент е депутатът д-р Маджуранич /Majuranic/ - Председател на сената на Югославия. Секретар е Бърлич. Активна роля играе и Мануйлович - почетен член на Рьориховското Общество и президент на Кралската Академия за искуства и науки на Югославия.

[редактиране] Будистки храм в Белград

Построен през 1928 г. от калмиците в Белград, действа през 1928 г. - 1944 г., разрушен след Втората световна война.

През 1930 г. Николай Рьорих подарява на храма първата танка, а до 1944 г. те са 16.

Новината за храма широко се разпространява в будийския свят, и с него установяват контакти Общество Маха Бодхи, Хималайски институт "Урусвати" на Николай Рьорих и други международни будийски организации.

[редактиране] България и ЮРО

Връзката между Рьорих движението в България и [[Югославия] е била много тясна и действена, защото част от основните фигури в тези организации са били руски емигранти, които са се познавали добре и са помагали за реализиране на общите програми, като Пакта Рьорих, издателската дейност, международните контакти и др. В България това са Виктор Сеплевенко, Христофор Клопов и др., а в Югославия – Вера Дукшинска, Александър Асеев и др.