Сонети за Елена Рьорих

Сонети за Елена Рьорих - тук е представена поезията-сонети на Йордан Ватев, посветени на Елена Рьорих.

[редактиране] Поезия

На красотата жрицата си ти,

запалила си огъня всевечен.

От връх могъщ и близък, и далечен

звездата източна безспир пламти.

В небето синьо гълъбът лети,

свещеният му път не е пресечен.

Не пада в планината дъб посечен,

не го настигат вечни суети.

Във огледалото на ветровете

ще носят химните ти ветровете.

От Хималайте твоят глас звучи.

С дъх притаен ще гледат неродени

лицето мъдро, живите очи

в молитвен зов, надежди съкровени.