Сирак Скитник
от ьорих и България
| Сирак Скитник | |
| писател, художник | |
| Професия: писател, художник | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 22 ноември 1883 г. |
| Роден в: | Сливен |
| Починал на: | 5 март 1943 г. |
| Починал в: | София |
Сирак Скитник е български художник, критик, журналист.
Съдържание |
Биография
Роден като Панайот Тодоров в Сливен, учи в Духовната семинария в София /1898 – 1903/, учител след това, пробва се като художник. От 1908 г. до 1912 г. учи в Русия. Участва в Балканската война. От 1922 г. е съредактор на сп. „Златорог“. През 1924 г. – 1925г. е библиотекар в Министерството на просветата, от 1935 г. — директор на Радио София. През 1927 г. става председател на дружество „Родно изкуство“, пръв председател 1931 г. на Съюза на дружествата на художниците. Той има бляскава кариера и на художествен критик, като в сп. “Златорог” и “Хиперион” са програмните му статии и рецензии-портрети на отделни автори. Използва псевдонимите: П. Кобалт, Н. Р-ски и С. С.
Учене в Русия
През 1908 г. заминава за Петербург и се потапя в художествения авангард, постъпва да учи /1908 – 1912/ в частно художествено училище на Елена Званцева, където му преподават Леон Бакст и Мстислав Добужински – водещи фигури на знаменитото обединение “Мир Искусства”. Училището е на долния етаж, а горе, в “Кулата”, живее Вячеслав Иванов, който е в центъра на петербургския духовен живот. Там се събират водещи руски литератори, философи, окултисти и постоянни гости са курсистите от училището на Званцева. Сирак Скитник пише стихове на руски език и няколко са публикувани в сб.”Велес” /”В этот вечер не ходи, Невяна...” и “Ширь безбрежная”/, заедно с творбите на Вячеслав Иванов, Федор Сологуб, Андрей Белий, Ремизов и др. водещи символисти от групата на Вяч.Иванов. Затова е прав Никола Мавродинов, когато казва, че “от Русия Сирак Скитник донася не само едно ново изкуство, но и пълен с проблеми дух!”.
Сирак Скитник и Николай Рьорих
В дописките си от Русия Сирак Скитник съобщава за културният живот там и пръв информира българската общественост в "Демократичен преглед" през 1912 г. за изложбите на Николай Рьорих. През 1910 г. Н.Рьорих става президент на “Мир Искусства” и Сирак Скитник му пише писмо, а след това и се запознава. Той пръв съобщава и за откриването на Музея Рьорих в Ню Йорк през 1929 г. В списание Златорог илизат програмните му статии, в които името на Рьорих постоянно присъства, като той го посочва за пример. Той прави рецензии-портрети на ученика на Н.Рьорих –Борис Георгиев, на художниците от “Родно Изкуство”, които са повлияни от Рьорих – Владимир Димитров-Майстора, Васил Стоилов и др.
Външни връзки
- [http://www.slowoto.bg - Биографични бележки-Сирак Скитник - погрешно е посочено, че учи в школата на Леон Бакст, а не на Званцева. Бакст по това време е в Париж и рядко се вестява в Петербург. С.Скитник не е член на "Мир искусства", а като студент само им пише писмо и се запознава с тях.
Източници
- Богомолов, Н.А. Русская литература начала ХХ века и оккультизм. М., Новое литер.обозрение. 1999 г. 550 с. 2000 тир.
