Рьорих и Индия

от � ьорих и България

Рьорих и Индия

Съдържание

1 Първи сведения - Извара
2 1890- 1900
3 1905 - 1917
4 Будисткият храм в Петербург
5 1919 г.
6 Източници

[редактиране] Първи сведения - Извара

Първият образ на Индия Николай Рьорих получава в най-ранно детство, в имението Извара: на стената е висяло изображение на свещенната хималайска вершина Канченджунга, около която след това ще живее. Пък и самото име на вилата звучеше почти като санскритско "Най-висшият", а първия владетел е бил граф С.Р. Воронцов, посещавал Индия заедно с Махатма Сен-Жермен .

Връзка с Воронцов се откриват не само при Рьорих. "В частния архив на Наместника на Кавказ Воронцов-Дашков имало писма за Учителите на Индия. И в семейния архив на Фадееви, роднини на Елена Блаватска, се пазели любопитни документи за Воронцов, така аз имах ритуален кинжал, принадлежал на Воронцов, а през детството обичах да повтарям откъси на донесени от Индия ритуални напеви, по някакъв начин достигнали до нашето семейство" (П/Н-17.12.36).

Не е важен происхода на думата – за Николай Рьорих тази дума е била магнит.

[редактиране] 1890- 1900

Впечатляващи сведения за Индия той получава през юността. В дневниците му има откъси от книгата "Из пещер и дебрей Индостана" на Елена Блаватска (за планираната от него книга "О парсах и их религии").

При баща му са идвали изтоковеди А.М. Позднеев и К.Ф. Голстунски.
Някои размишления за индийските корени на руската култура, за преселението и единството на народите той чува от Владимир Стасов.
Нещо научава в Източното отделении на Русского археологического общества.

[редактиране] 1905 - 1917

В активна форма интересът към Индия се проявява през 1905 г., когато под впечатлението от фреските на храмовете на Аджанта и някакви книги той пише приказката "Девассари Абунту" и две картини на този сюжет, планирайки театрална постановка (имало рисунки-илюстрации, публикувани в списанието "Весы" N 8 за 1905 г.). След това той пише още три приказки, засягащи Индия - "Лакшми-победителница" (1908 г.), "Города пустынные" (1910 г.) и "Граница царства" (1910 г.; едноименните рисунки и картини се датират през 1915 г. - 1916 г.).

Предположително към 1916 г. Се отнася "Заповедь Гайятри" (едноименен персонаж има и в пиесата от 1917 г. "Милосердие").
През 1916 г. Рисува ескиз на фрески за Теософското Общество "Мудрость Ману".

Фактор, засилил интереса към Индия, може да бъде участието му от май до ноември 1904 г. в организацията на посмъртната изложба на картини, етюди и етнографски колекции на Василий Верещагин, на която е била представена и серия, нарисувана по време на пътешествия по Индия.

В Париж (през 1906 г. или по-рано) Николай Рьорих се запознава с изтоковеда В. Голубев , но особенно значителна е срещата през 1913 г. - след експедицията на Голубев в Индия. Там по това време не е било така лесно да отидеш, но прецедента за пътешествие по азиатските колонии на Франция, Англия и Холандия с френски паспорт поражда мисълтта за съвместно пътуване.
Рьорих също се надява на подарък на част от колекцията на Голубев на музея на ОПХ и обмислял планове да изпрати ученици от Школата на ОПХ в Индия.
Преподавателят на Школата Ян Францевич Ционглински (1858 г. – 1912 г.) посещава Индия.

След срещата с Голубев той пише статията "Индийски път".

От 1912 г., в Русия излизат книгите на Свами Вивекананда и Рамакаришна по индийска философия, силно впечатлила сем. Рьорих, както и позията на Рабиндранат Тагор (неговия сборник "Гитанджали" и събрани съчинения в Русия излизат през 1914 г. – 1915 г.; в стиховете на Николай Рьорих "Цветята на Мория" през 1916 г. - 1918 г. е очевидно влиянието на Тагор).
Елена Рьорих пише: "...моите първи земни учители бяха книгите на Рамакришна, Вивекананда, Бхагават Гита, книги по будизъм, Ламрин Цзон-ка-па и т.н..." (П-7.1.37).
Трябва също да се отчете виденията от ранно детство от Елена Ивановна на Учителите в индийски дрехи, заминаването на чичо й Евгений Шапошников (р. 1/13 февруари 1814 г., военен инженер, член на Географическото общество) в Индия (виж. ЛД-19.5.35, ДФ-26.8.28, Дн-9.6.24, Оз-3.6.5) и други събития в живота на Елена Рьорих.

[редактиране] Будисткият храм в Петербург

Николай Рьорих участва в комитета по построяване на будиски храм в Петербург и, съгласно устно свидетелство, рисува фрески и ръководи оформлението (строи се и оформя през 1909 г. – 1915 г.;

през тези години не веднаж го посещават лами от Тибет и Бурят-Монголия.
Поддържа идеята на индолога Ф.Щербатски о превоз в Петербург на древен индийски храм (идеята възниква по време на пътуването му в Индия през 1910 г.). "За първи път чух за Шамбала по време на строителството на будиския монастир в руската столица. Бъдейки член на комитета, аз се запознах с много образован бурятски лама, който за първи пут и произнесе названието "Чанг Шамбала". На мен още ми предстоеще да разбера за великото значение на тази дума" (Н. Рьорих, "Священная Земля" из сб. "Гималаи - Обитель Света").
Далай-ламата изпраща на Рьорих думи на благодарност и почетен подарък за съдействие на техния представител Агван Лобсан Доржиев.

През карелският период Рьорих интенсивно чете обичаните индийски автори и пише стихове в индийски дух.
Индийски фрагменти (от Бхагавад Гита) са включени в повестта "Пламък", а в черновите има "земен поклон на Учителите на Индия. Те внесоха в хаоса на нашия живот истинско творчество, и радост на духа, и раждащата тишина. По време на остра нужда те ни дадоха своя зов. Спокоен, убедителен, мъдър".

[редактиране] 1919 г.

Пристигайки в Лондон през 1919 г., Рьорих рисува ескизи на декорации и костюми за операта на Римски-Корсаков "Приказка за цар Салтан": ""Салтан" исках да дам в индийска гама. Самата приказка има източен сюжет, а освен това, в това време ние вече мечтаехме за пътуване в Индия" (ЛД-1.6.40).

Синът Юрий Рьорих постъпва на индо-иранското отделение в Школата за източни езици, а след това придоби други знания, необходим в експедицията.

През 1920 г. Николай Рьорих рисува индийска серия картини «Сънищата на Изтока» "Сны Востока" (или "Мечты мудрости"), и точно тогава му гостува Рабиндранат Тагор . Двамата се учудват на такова съвпадение. Тагор го вика в Индия. Скоро след това в "Модерн Ревю" (Калкута) са били публиковани стиховете на Николай Рьорих и статия за творчеството му.

"Идваше Чатерджи, Калидас Наг... Сега той писа в "Маха Бодхи": "Нашият приятел, великият художник Николай Рьорих винаги носи Знамето на Красотата... Неговите мисли за изкуството летят също така, както и неговите майсторски направени образи, посветени на Хималаите, и ние сме благодарни за неговата колоритна епику на Хималайските снегове... Рьорих — първият Руски Посланик на Красотата, той донесе в Индия безсмъртният завет на изкуството, и ние сме му признателни за вдъхновяващите мисли и за неговото безспирно сътрудничество в сближаването на душите на Русия и Индия"" (ЛД-7.2.45).

/за превод/