Приносът на семейство Рьорих към най-старата българска история

от ьорих и България

Направо към: навигация, търсене

Приносът на семейство Рьорих към най-старата българска история - е изследване на Тодор Ялъмов за връзките и приноса на сем.Рьорих с древната българска история.

  • Докладът е изнесен на 18 октомври 2004 г. на конференцията “Древните българи в основите на световната история”.

Съдържание

[редактиране] Публикации

  • 2005 г. Приносът на семейство Рьорих към най-старата българска история. Тодор Ялъмов. сб.Древните българи в основите на световната история, материалната и духовна култура и цивилизацията. С.,Дафна. 2005 г. 66-71 с. Доклади и съобщения от Първата общобългарска научно-приложна конференция. София - 18-20 октомври 2004 г.

[редактиране] Пълен текст

[редактиране] Приносът на семейство Рьорих към най-старата българска история

  • Национален Клуб “Приятели на Рьорих”
  • Институт по интердисциплинарни изследвания на древни цивилизации.


  • През 2004 г. много държави по света, както и България, отбелязаха кръгли годишнини на сем.Рьорих - 130-годишнина от рождението на световно-известния художник, пътешественик и археолог академик Николай Рьорих, 125 годишнина на съпругата му Елена Рьорих, създателка на философско-етичното учение “Агни Йога” или “Жива Етика” и 100 – годишнината на големия приятел на България – художника Светослав Рьорих.
  • Тези годишнини бяха добър повод да се надникне в големите комплексни програми на сем. Рьорих, в тяхната уникална дейност, като изследователи на най-старите култури на Азия, да се открият нови документи и факти, засягащи и древната българска история.
  • Националният Клуб "Приятели на Рьорих" от няколко години изследва научното и художествено творчеството на сем. Рьорих, пътя на уникалната Трансазиатска експедиция /1923-1928 г./, връзките и съвместните програми на сем. Рьорих с български учени, писатели и художници. Една част от разкритите материали и документи са докладвани на наши и международни конференции /1, 2, 3, 4/, публикувани са в различни списания /5, 6, 7/, използвани са в експозициите на организирани от Клуба изложби /8, 9, 10, 11/, а част от тях са публикувани и в Интернета. Тези изследвания и публикации показват все по-пълно не само изключително тесните връзки между много българи и сем. Рьорих /кореспондират с тях от България към Индия през 30-те години поне 10-15 души, между които Николай Райнов, Стоян Омарчевски, Васил Стоилов, Борис Георгиев и др./, но разкриват и особеното място на България в плановете и програмите им.
  • За много хора семейството е познато от изложби с картините на Николай и Светослав Рьорих, които са гостували в България, а в НГЧИ в София има около 250 техни картини, част от които бяха показани през м. октомври 2004 година. Освен световно признати художници, те са изключително образовани и в други области.
  • Николай Рьорих /1874 г. – 1947 г./ е световно признат и като археолог, в Русия до 1916 г. той завежда секция в Руското Императорско археологично общество, а в Америка е Вице-президент на Американското археологично общество /1920 г. - 1940 г./ и навсякъде където е ходил по света провежда мащабни исторически и археологични изследвания/Америка, Манджурия, Индия и др./.
  • Съпругата му Елена Рьорих /1879 г. – 1955 г./, получава възможно най-доброто философско и музикално образование в Русия и обикаля заедно със съпруга си почти цялата планета, като създава популярното 15 томно философско-етично учение “Агни Йога” или “Жива Етика”/12/, изследва и пише книги за будизма /13/, които не са загубили значението си до днес.
  • Юрий Рьорих /1902 г. - 1960 г./ по-големият син е изследовател на Централна Азия, световно признат ориенталист, полиглот владеещ над 40 езика и много от диалектите на Азия. Един от неговите трудове е уникалният /тази дума по необходимост звучи за много от програмите на семейството/13 томен паралелен речник на 4 езика: тибетски, руски, английски и санскрит/14/. Ръкописът е завършен през 1933 г. и съдържа 5 156 страници и обхваща 65 000 думи и израза. Издаден е 50 г. по-късно през 1983 г. в СССР, а в България през 1978 г. се е обсъждало издаването му, като е трябвало да се допълни и с български език /15/. Предлагало се е да започне издаване и на други трудове на сем. Рьорих:

„… Ние имаме желанието и инициативата да се издава в блокови системи научното и художествено-литературно наследство на Н. Рьорих, а навярно няма да се свърши само с Рьорих; трябва да се издават трудовете и на Светослав Рьорих, и на Юрий Рьорих. В Съветския съюз до края на лятото предстои да излезе от печат най- големият в света сравнителен речник, подготвен от Юрий Рьорих, който е най-големият ориенталист в света. В този речник ще се съдържат сравнителни понятия на няколко езика, като се започне от санскрит, мине се през пали, през хинди, стигне се до руски и т. н. Ние трябва да го издадем и в България този речник, защото той ще ползува духовния център. Нашите специалисти трабва да добавят как всяко едно от тези понятия се е развило на български език. Освен това Юрий Рьорих е подготвил история на философските и всякакви културни течения и идеологии, който той сам не е успял да редактира; Елена Рьорих има 170 тома непубликувани. Друг е въпросът кога ще излязат тези неща на бял свят, но ние трябва да заложим това като перспектива, върху която непрекъснато, малко по малко ще се работи и утре хората да кажат, да, ама това беше заложено в края на XX век, имаше хора, които да мислят в переспектива…”

  • /Част от изказване на Людмила Живкова от заседанието на КК, проведено на 5 юни 1978 г. информация за програмата „Рьорих”/.
  • Може само да съжаляваме, че този уникален речник не е преведен досега в България, защото той е издаден наскоро и в Монголия, като е допълнен с монголски език.
  • През 1923 – 1928 г. сем. Рьорих организират една от най- мащабните комплексни експедиции по Азия, т.н. Трансазиатска експедиция, като за 5 години изминават 25 хил. мили от Цейлон през Индия, Китай, Русия – Алтай, Монголия, Китай и през Тибет и Хималаите се връщат отново в Индия. Повечето членове на експедицията след това издават отчети, пътеписи, научни статии.

[редактиране] Български ботуши

  • За нас е интересен отчетът на Юрий Рьорих /16, 358/, където разказвайки за Тибет и за главния търговски център по пътя на коприната – гр.Нагчу, той споменава, че главните стоки, които се ценят особено високо са: БЪЛГАРСКИ БОТУШИ /“булгарские сапоги”/, монголска плъст /кече за юртите/ и китайска коприна. Град Нагчу е недалеч от величествената столица на Тибет Лхаса, на хиляди километри от известните ни днес и в миналото Българии - Кубратова Велика България, Аспарухова и Волжска България. Този град се намира на важен кръстопът по Великия път на коприната от Китай и Монголия през Тибет към Индия. По този път от хилядолетия се пренасят най-добрите и скъпи стоки, между кои¬то са и българските ботуши. Как се е запазила славата на български¬те майстори кожари до днес и защо бъл¬гарските ботуши са сред най-престижните стоки до наши дни? Частично може да си отговорим на този сложен въпрос само като погледнем тези изкусно израбо¬тени ботуши, които смайват с изящест¬вото и красотата си. Всички степни народи от хилядолетия обработват кожи, но древните българи са успели да открият най-добрата техно¬логия, с която кожата получава тази изключителна мекота, приятен вид и мирис. Не е случайно, че във великият епос на древна Индия “Махабхарата” нашите предци /болхики – така се транскрибира името булгар на санскрит/ са описани като отглеждащи най-елитните коне и изработващи най-добрите колесници. Освен много добри майстори кожари прадедите ни са били и много добри търговци. С кервани пътуват от Волжка България по Великия Волжки път през Каспийско море, наричано тогава Българско море, до най-големи¬те пазари в Азия - от Бухара, Иран до Индия. А в столицата на Волжка Бъл¬гария - град Булгар, пристигат тър¬говци с кораби и кервани от Китай, Индия и Италия. Изследователят на древната ни история Петър Добрев /17, 62/ описва тези търговски и кул¬турни контакти така: "Италианските търговци, които някога са разпространявали тази стока и на запад в Европа, са я описали доста подробно в свои¬те ранни справочници. В оставените от тях сведения четем: "Кожата БУЛГАРО во¬ди своя произход от царството Булгар на Волга. Тя е червена на цвят и се отличава с хубав мирис, който се дължи на това, че при нейното дъбене се използват кори от върба или бреза". Славата, която са си извоювали волжките българи при произ¬водството и продажбата на конската кожа - юфт, била свързана с прилагания от тях оригинален начин на дъбене, при¬даващ на стоката хубав цвят и мирис. И до днес юфтът носи името БУЛГАР у ре¬дица народи, като се започне от русите, които го наричат БУЛГАРА, и се продължи през персите, таджиките, узбеките и дори тувинците и монголците, които го наричат в съответствие с особености¬те на своите езици БУЛГАР, БУЛХОР и БУЛИГААР”.

Подобни ботуши са носили и по нашите земи и те могат да се видят до днес на запазени рисунки по крепостните стени на старите ни столици Плиска и Преслав. С такива ботуши е конникът изобразен върху кана от златното съкровище от Наги Сент Миклош от 9 век. Заслугата на Юрий Рьорих, който е световнопризнат авторитет в изследването на Централна Азия, е, че открива българските ботуши на най-отдалеченото място от Волжка България - на хиляди километри от нея в Тибет, и ни на¬помня за славните дела на нашите пред¬ци, уважението към които се е запазило и до днес в името на произвежданите по най-добрите технологии предмети.

[редактиране] Института “Урусвати

  • Може да предположим, че Юрий Рьорих е знаел много повече за приноса на древните българи в световната съкровищница, защото той помага да се организират 2 големи изложби на български носии и шевици във филиала на Института “Урусвати” в Ню Йорк през 1933 г. и 1936 г./18/ Изложбите са предизвикали голям интерес и са поканени и в Музея “Метрополитън”. Знаем, че през 1932 г. нашият художник Борис Георгиев от Варна гостува на сем. Рьорих в Хималаите /19, 20/ и може би идеята за изложбата е била негова.

Института за хималайски изследвания “Урусвати” е създаден от сем. Рьорих през 1928 г. в Индия, долината Кулу, град Нагар с цел да обработят огромните колекции събрани по време на Трансазиатската експедиция. Една от осн. задачи е била изучаването на древната история на народите населявали огромните простори на Централна Азия и най-вече на арийските племена. Затова публикациите от изследванията и експедициите, организирани от института “Урусвати” съдържат голям брой важни информации и за движението на българските племена, като част ат арийските народи и създадената от тях Ариаварта.

  • “Урусвати – обител на знания, храм на науката, построен в Хималаите в границата на древната Ариаварта. Отново човешкият дух, пречистен от непрекъснатите токове на Хималаите, ще търси в неуморен труд лечебни билки, чудни магнитни и електрически токове, неповторимите условия във висините, медицински изследвания, неповторимото светене на планетните тела с техните астрохимически лъчи, радиоактивността – това са все невиждани съкровища, съхранени единствено в Хималаите”.
  • Тези думи на Николай Рьорих са казани през 1928 г., когато той основава в долината Кулу, в подножието на Хималаите, Института за хималайски изследвания “Урусвати”. Между съкровищата запазени до днес в границите на древната Ариаварта са и следите - топонимите от присъствието на древните българи там/21/ .

Почти век и половина преди това, великата пътешественичка и създателка на теософията – Елена Блаватска посещава няколко пъти България и пише възторжена статия “Огън и кръст”. Опитното й око веднага забелязва общите елементи в обичаите на индийците и похристиянчените българи, които запазили много неща от предхристиянския период, когато са били част от Ариаварта/22/. Втората световна война прекъсва дейността на Хималайския институт и колекциите са консервирани.

  • В края на 90-те години отново започва възстановяване на дейността на института в Индия, като правителството превежда над 200 хил. ам. долара за тази цел. В Русия и България /29/ се издават все повече книги и изследвания за живота и проектите на сем.Рьорих /24, 25, 26/. По случай 90-годишнината от рождението на Юрий Рьорих излязоха няколко негови труда – изследвания на Централна Азия/27, 28, /. Все повече нови материали открити в разни архиви /30/ са на разположение на изследователите и в тях има интересни материали свързани с историята на древните българи.
  • Темата “Приносът на сем. Рьорих към древната българска история” все още е малко изследвана, но изнесеното в доклада показва, че изследователите ги чакат многобройни открития във “Вселената Рьорих”.


[редактиране] Литература

Годишниник на института “Урусвати” за 1933 г. и 1936 г.

в.Литературен глас. 1934 г. № 239.

Взето от „http://www.agnibg.net/index.php/%D0%9F%D1%80%D0%B8%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%8A%D1%82_%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D0%B5%D0%BC%D0%B5%D0%B9%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BE_%D0%A0%D1%8C%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%85_%D0%BA%D1%8A%D0%BC_%D0%BD%D0%B0%D0%B9-%D1%81%D1%82%D0%B0%D1%80%D0%B0%D1%82%D0%B0_%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B0_%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F“.
Лични инструменти