Поздрав на Рьорих до БАР

от � ьорих и България

Поздрав на Рьорих до БАР - e изпратен с писмо на Николай Рьорих до Николай Райнов на 22 септември 1930 г. до Българска Асоциация Рьорих

Оригиналното писмо не е открито, затова текста се печата по руския вариант.
Превод на Мария Попганчева за Изложбата "Николай Рьорих" и за първи път е показан през 1998 г.

ПОЗДРАВ КЪМ БЪЛГАРСКАТА АСОЦИАЦИЯ ПО СЛУЧАЙ НЕЙНОТО ОТКРИВАНЕ

Съобщиха ми за вашите две последни писма, адресирани до Париж и Ню Йорк. Благодаря за вашите искрени редове. Именно така ние трябва да постъпваме, служейки на Великата Светлина. Целият свят се е разделил сега на разрушители и съзидатели. Но всеки, който разбира високото значение на културата, ще бъде, разбира се вред строителите, сред напрягащите енергията си, за да защитят света от злобните усилия на тъмнината. Огромно трябва да е невежеството и слепотата на ония, които не могат даже да различат Светлината от тъмнината. Вие разбирате поради какво още в древността бащата на тъмнината е бил наричан замърсител. Нали той заслепява очите на невежите така, че те окончателно да не отличават деня от нощта. Аз ви изпратих моята книга “Цветята на Мория” и ви я изпратих в името на Св. Сергий. Устремявайте вашите най- прекрасни пориви към този велик Застъпник, сеяч на истинната просвета. Книгата “Цветята на Мория”, както знаете, е издадена за гладуващите. За духовно гладните! Понеже глад телесен е нищо в сравнение с глад духовен. И най-близка задача за всеки мислещ за благото е –да помага. Нали само помагайки ние получаваме. Получаваме онази велика реална благодат, която предчувства и знае цялата древна мъдрост и която е така реално изразена в истинното Христианство. Тези две понятия: Благодат и Подвиг, така твърдо казани по руски, но не намерили израз в някои други езици, е нужно да се разбират реално.Приобщавайки се към Благодатта, следва действено да я внасяме в целия ни делничен живот, понеже какво друго претворява уродливото ни ежедневие в красота? Та нали самата тя –великата Благодат- е такава чудесна дума! Нали това понятие върши чудеса и най-звероподобното сърце се прекланя пред висшата Светлина, реална като слънцето. Ала и ние във всеки наш светилник призоваваме високата стихия огнена. И така във всяко сърце може да се разпали пречистващият пламък на всеразбиране и съвместяване.

Вие ни пишете за враговете. Те съществуват и са ни полезни по-често, отколкото си мислим. Та нали те изострят енергията ни, те не ни оставят в покой. И това също е благо. Както казва преподобният Исаак Сирин: “Когато сме в покой-демоните се веселят, когато се трудим- ангелите се радват…” Но вие сте прави- понякога се налага да кажем на враговете си: “Не извършвайте зло в неведение, понеже всяко зло като бумеранг се връща към метналия го”. Много съжалявам, че някакви упоменати от вас хора от неведение се опитват да вършат зло. Чрез такова неразпознаване те само разрушават собствените си сили. А неразпознаването произлиза пак от невежество, от неведение. Ненапразно от най-старо време невежеството се е смятало за най-лошо от престъпленията. Не обичам думата “мистика” или “окултизъм” понеже и двете са синоними на незнание. А пък ние, както нееднократно съм споменавал в “Пътища на Благословението”, които четете, трябва да се стремим към яснота, към отчетливост, към правда, в която се разпознава великата светла Иерархия. Слушам от писмата ви, че ви е трудно. И трябва да кажа, че на всички е трудно сега. И затова всички ние можем да се радваме на онова, което с труда си сме се удостоили да бъдем призовани към примера на великите трудове на самия С вети Сергий. На самия Него, който многократно е понасял хули и даже е бил напускан от братството, ала единствено със силата на духа е преодолявал всички затруднения и непрестанно е строил Лаври на Благото- пътеводни светилници.

В Америка, както знаете, ние строим параклис на Преподобния Сергий. Като стражи на Благото ще застанат тези знаци по пътя на натрупвания опит. Колцина събратя наши, разпръснати, натрупват велик опит и знание, които ще ги поддържат по благите пътища. Изпратих ви моята реч за културата. Нека всички мислим за това велико понятие, за това стъпало към светлината. Аз знам, че мислейки за културата, благостно ще затрептят сърцата ви и в ритъма на този свещен трепет във вас ще се влеят нови несъкрушими сили.