Ноосфера и еволюция
от ьорих и България
Ноосфера и еволюция - кратко представяне на механизмите на еволюцията, конструираща биосфери и Ноосфери. Ноосфера.
- Използвана е разработката на Иван Пунчев
Съдържание |
[редактиране] Космическа еволюция
При „големия взрив", с който започва еволюцията на „нашата вселена" т.е. Метагалактиката, от безкрайната област на всевъзможни значения на фундаменталните константи и безкрайното разнообразие на началните условия, които определят структурата и динамиката на метагалактиката, все пак, въз основа на някакъв скрит принцип, организиращ Вселената, се избират само такива стойности, които правят цялата тази вселена биогенна и антропогенна. Следователно, в изходното, „първоначално" състояние на вселената, от което започва космическата еволюция е „програмирана" нейната биогенна и антропогенна структура, както и магистралното направление на самата еволюция - от квантовите полета ("елементарните частици") към атомно-молекулните системи и от тях към живите системи и социалните разумни организми;от галактиките към планетните системи, които биха послужили за „базис" на биосферите и ноосферите.
[редактиране] Ноология - наука за разума
Еволюцията, като основен фактор за развитие на биосферата, все повече се развива като създаване на космически условия на социалната еволюция и за социалните условия на космическата еволюция - проблем, който е едновременно фундаментален и глобален за космическата „философия на историята". Цялото научно знание в своето досегашно развитие убедително демонстрира тенденцията да се превръща в една „Единна Наука за Човека" Тази „Единна Наука" на бъдещето като „наука" за „разумния живот изобщо” може кратко да бъде наречена „Ноология" ("наука за разума")
[редактиране] Панепистемията на д-р Петър Берон
"Ноология-та" би реализирала в най-висша степен и онзи идеал на „Панепистемията" ("Всенауката"), който през 19 век развиваше д-р Петър Берон.
[редактиране] Антропен принцип
Понеже в основата на единната наука, лежи философският принцип за структурно-функционалното и генетическо единство на всички „форми на движение на материята", то първоначалното предсказание, че такава наука ще бъде колкото природна наука за „обществото", толкова и обществена наука за „природата", най-добре се изразява от „антропния принцип".
От момента в който човекът достигне стадия на своето интегрално „ноосферно" съществуване и стане „космическа цивилизация" т.е.такава социо-космическа система, която функционира като организиращ /"конструиращ" и „управляващ"/ вселената субект, започва действителната история на човека като общокосмическа форма на „разумен живот", неговото по принцип неограничено саморазвитие като самоцел, както и действителната история на вселената, чиято цел е нейното превръщане в общокосмичен „организъм" на разумния живот.
- Част от концепцията Разумната Вселена на философа Иван Пунчев
