Николай Рьорих - археолог

от � ьорих и България

Николай Рьорих - археолог

Съдържание 1 Николай Рьорих - археолог и художник 2 Императорското Руско археологическо общество и Николай Рьорих 3 Хронология 3.1 1887 3.2 1894 3.3 1896 3.4 1897 – 1905 3.5 1900 3.6 1901-1902 3.7 1903-1905 3.8 1906 3.9 1908 – 1909 3.10 1910 - 1912 3.11 1913 – 1914 3.12 1915 3.13 1916 3.14 1917 3.15 1921 3.16 1923 - 1935 4 Източници

[редактиране] Николай Рьорих - археолог и художник

Съчетаването в Николай Рьорих на археолог и художник допринася за големи и научни, и художественни, и духовни открития. Той пръв в Русия изучава оръдията на каменния век от художественна гледна точка.

[редактиране] Императорското Руско археологическо общество и Николай Рьорих

Многократно, започвайки от 29.10.1896 г. изнася доклади на заседанията на Отделението по руска и славянска археология /ОРСА/ на Императорското Руско археологическо общество /ИРАО/.

• На 16.1.1898 демонстрира "опит за скулптурно изображение на погребения", и тази глинена скулптура след това е взета в Историческия музей.
• Новост е неговия метод за пресяване на културния слой.
• Николай Рьорих един от първите предполага, че ориентацията на погребенията не е по истинските посоки на света, а по изменящите се в течение на годината точки на изгрева и залеза.
• Сенсационен е доклада на 26.11.1906 г. за намиране на езерото Пирос фигурки от каменния век, изобразяващи хора (през онези години и пещерната живопис мнозина специалисти са я смятали за фалшификация).

Посещава също заседанията на Източното /Восточное/ отделение.

• На 30.12.1897 е избран за член-сътрудник на ИРАО по ОРСА, а от 3.2.1905 - действителен член.

• Последен път изнася доклад на заседанието от 30.3.1907 (общо - 15 пъти). Подарява на ИРАО експонати от своята колекция и археологически рисунки и етюди.

• От 28.9.1898 г. започва да води факултативен курс лекции и практически работи „Художествената техника и прилагането й в археологията” /"Художественная техника в применении к археологии"/ в Императорския Петербургски Археологически институт /ИПАИ/ (до май 1900 г., като е открита едноименна катедра), до 1903 г. провежда археологически екскурсии. Подарява на института рисунки, етюди и археологически предмети.
• Рьорих е автор на инструкцията на ИПАИ (1899 г.) за съставяне на първата относително пълна "Археологическа карта на Петербургска губерния", ръководи съставянето на картата (1899-1902 г.).
• През 1899-1911 г. са публикувани не по-малко от 7 негови големи научни статии, повечето от които излизат като брошюри.

[редактиране] Хронология

[редактиране] 1887

Още 9 годишен Николай Рьорих присъства на археологични разкопки на Л.К. Ивановски, което произвежда на него грамадно впечатление. В писмо към Рихард Рудзитис от 20.9.1937 той назовава годината на първите си разкопки 1887-та. Някои предмети той предава на учителя в гимназията Александър Липовски, и те поставят основата на училишния етнографски музей.

[редактиране] 1894

Николай Рьорих иска да постъпи на историческия факултет на университета, но баща му не позволява, и той посещава лекциите неофициално. Проф. Сергей Платонов поддържа увлечението от археология, и от 1894 г. Николай Рьорих започва да копае могилите според правилата, с получаеане и отчетно попълване на стандартните разрешителни в Императорската Археологическа комисия (където му помага Александър Спицин). Въвежда нов момент: рисунките от полевата документация понякога изпълнява в цвят.

[редактиране] 1896

До 1898 г. копае могили в околностите на семейната вила в с. Извара, на 100 км от Петербург. През 1896 г. Спицин за първи път публикува неговите археологически рисунки в своите трудове. Те дълго време се използват в обучението като образцови.

[редактиране] 1897 – 1905

През 1897 г. до селата Глумица и Черна открива нов вид погребения от Водската пятина. През 1899 г. работи в Новгородска и Псковска губернии, като изследва могили в 42 села. Открива "каменните кръгове". Съвместно с професор Н.И. Веселовски, провеждат археологическа работа около с. Пежовица и изследва костите на старообрядческо гробище около с. Дубня.

[редактиране] 1900

През м.май започва да изследва могилите до с. Гостилица и Дятлица и описва 11 нови типове погребения; в Новгородска губерния провежда работа във Валдайски район (около Окуловка, Бологово – там се запознава с бъдещата си жена Елена Рьорих)

[редактиране] 1901-1902

Ижорское плато, Валдайски и близките уезди (в това число бреговете на езерата Пелено, Люто, Шарегордо и реката Увер). Първите си находки от каменната епоха, при това с кехлибарени украшения, посипани с червена боя, прави в могилите с. Кончанско на Шарегордо, което е признато като нов за Русия тип паметници.

[редактиране] 1903-1905

През пролетта на 1903 г. със студентска група копае могилите при нос Войсковица. През лятото работи на селището Городец-на-Саре Ярославска губерния. През 1904 г. изследва селище от каменния век на езеро Пирос. 1905: Новгородска губ., селища край Кафтинското езеро, езеро Мстино в Тверска губ. През юни Pьорих събира огромна научна колекция - 1 500 предмета, част от която се показва през 1905 г. на международния научен конгрес в Периге, Франция. Тази колекция я готви за показване през есента на 1910 г. в музея по антропология и етнография "Петър Велики".

[редактиране] 1906

Пътуване в Европа: запознанство с колекциите от каменния век в Пруския и Римски музеи. Взима със себе си неговите находки и открива голяма прилика с европейските каменни и кехлибарени предмети. В село Млево Тверска губ. посещава могилата на Марфа Посадница и провежда разкопки на селището.

На 3.9.1906 г. той получава диплом за действително членство в

• Археологическото Общество "Прусия" (Кьонигсберг).
• Почетeн член на Московския Археологически Институт от 23.12.1910 г.

[редактиране] 1908 – 1909

Получава разрешение да копае около Бологое и около с. Талашкино, които финансира княгиня Мария Тенишева. В началото на март 1909 г. Рьорих за заслуги в археологията и историческата живопис е избран за

• действителен член на Националното общество на антикварите във Франция; /Sosiete Nationale des Antiquaires de France (Национального общества антиквариев Франции/ ), а не по-късно от 1909 г. в
• Общество по доисторически изследвания (Франция) /Общества по доисторическим исследованиям (Франция)/.

Също е

• почетен член на френската Лига за защита на изкуствата,
• почетен протектор на Историческото общество на Парижката академия.

През 1908 г. той взима участие в работата на Императорското Руско Военно-историческо общество /Императорского Русского Военно-исторического общества (разряд военной археологии и археографии)/. По инициатива на Николай Рьорих на 15.10.1909 г. в Обществото на Архитектите-Художници /Обществе Архитекторов-Художников/ е създадена комисия по организациа на Музей на Допетровското изкуство и бит /Музея Допетровского искусства и быта/ (преди това съществува само музей на по-късен период – Музей на стария Петербург /Музей старого Петербурга/ , в организацията на който, т. е. в Комисията по изучаване и описание на стария Петербург, Николай Рьорих също участва приблизително от 1907 г.), а на 20.10 той е избран за председател на комитета на Музея и остава такъв до 1911 г. Между задачите на това учреждение е издаване на монографии за древни градове и манастири. Събират средства за раскопки и приемат като дар колекции.

[редактиране] 1910 - 1912

Николай Рьорих и Николай Макаренко провеждат разкопки в Новгород (Рюриково градче и Кремъл), откриват около седем добре запазени културни слоя и определят възрастта им. Искат да оставят разреза като паметник за всеобщо разглеждане, поне до археологическия конгрес в Новгород (21.7-4.8.1911, в който Николай Рьорих участва), но се налага да го засипят. След няколко десетилетия в Новгороде ще бъдат открити знаменитите брезови грамоти, и чак тогава става ясно, какво е можел да открие Рьорих (пророческите му способности се проявяват и в други случаи). През 1910 г. Рьорих е избран също и в Съвета на Обществото за защита и запазване в Русия на паметниците на изкуство и старина /Общества защиты и сохранения в России памятников искусства и старин/, а от април 1911 г. той става член на две негови комисии - по регистрация на паметнижите на Санкт-Петербургска губерния (инструкцията е копирана от неговата от 1899 г.) и по реставрация на Ферапонтовия манастир. Около 1912 г. участва в Комиссията по реставрация на храма Василий Блаженни в Москва.

[редактиране] 1913 – 1914

Археологическо разузнаване на "градчето" на хълма Рим около Кисловодск, на Кавказ. През лятото на 1914 г. Николай Рьорих участва в работата на Московския археологически институт по старото русло на р. Ока /район на Волжска България/.

[редактиране] 1915

През април 1915 г. по инициатива на Николай Рьорих е основано Общество за възраждане на художествена Русия /Общество возрождения художественной Руси/, и той влиза в състава на съвета на Обществото. През 1915 г. е напечатан с тираж 600 000 екземпляра плаката на Николай Pьорих „Враг на човешкия род” /"Враг рода человеческого"/, посветен на немските разрушения в Европа.

[редактиране] 1916

На 24.1.1916 взима участие в съвещание в Ермитажа за организиране на реставраторските работи, които почти не са били развити в Русия.

[редактиране] 1917

На 4.3.1917 г. той участва в съвещанието при Максим. Горки, посветено на охраната на паметниците на искуството и развитието на новите изкуства. На 13.3 е образувано Особенно съвещание по проблемите на изкуствата (председател Горки, заместници Александър Бенуа и Николай Рьорих.) към Временното правителство. Николай Рьорих влиза в три секции:

• музейна и охрана на паметниците,
• по художественно образование и
• законодателната.

Дейността на Съвещанието е спряно след два месеца.

[редактиране] 1921

След заминаването от Русия той продължава да провежда археологически разкопки. През лятото на 1921 г. - в пещерите на Санта-Фе, САЩ (и публикува резултатите във вашингтонското периодично издание "Art and Archaeology"). В Америка Николай Рьорих става почетен член на

• Ню-Йоркското общество за охрана на историческите паметници и
• вице-президент на Американския институт по археология.

[редактиране] 1923 - 1935

По време на Централно-Азиатската експедиция оглежда мегалити, могили, наскални рисунки, каменни изваяния, пещерни храмове и др., а също провежда фолклорно-етнографски изследвания. Провежда разкопки през 1930 г. в Пондишери /Френска Индия/, а от 1931 г. - в експедициите на Института "Урусвати". През 1935 г. изследва селище в Манджурия.

[редактиране] Източници

http://www.roerich-encyclopedia.nm.ru