Никифор Никифоров

от ьорих и България

Направо към: навигация, търсене
Никифор
Професия: военен деец
Националност: българин
Биографични данни:
Роден на: 21 февруари 1890 г.
Роден в: Елена, България
Починал на: 15 февруари 1971 г.
Починал в: София, България


Никифор Никифоров е вторият председател на Българска Асоциация Рьорих /1934 – 1940 г./, след Благой Мавров.

Съдържание

[редактиране] Биография

  • Никифор Никифоров е роден в Елена, на 21 февруари 1890 г.
  • Военен деец, генерал-майор. Участник в Балканската война 1912 г. – 1913 г. и в Първата световна война 1914-1918 г.
  • Завършва право в СУ /1919 г./, работи като военен следовател.
  • През 1926 г. – 1933 г. е председател на военния съд в Русе.
  • През 1934 г. е назначен в София,
  • а през 1937 г. е назначен за началник на Военно съдебната част към Министерството на войната и е член на Висшия военен съвет,
  • председател на Касационния съд на България.
  • В края на 30-те г. виждайки неизбежността на войната, се включва в разузнавателната група на д-р Александър Пеев.
  • През 1943 г. след разкриване на групата, живота му виси на косъм, но само е уволнен от армията.
  • Според някои сведения, след 1944 г. е осъден и лежал по лагерите.
  • Едва през 60-те години се узнава за неговата дейност и е награден с висши награди на България и СССР.
  • На дома му е била поставена паметна плоча /днес липсва/.

[редактиране] Никифор Никифоров и Николай Рьорих

[редактиране] Дейност в БАР

  • Неговата активност е високо ценена от Николай Рьорих, който го привлича като юрист в международните комитети на Пакта Рьорих. Като юрист и висш военен е разбирал изключителната дълбочина на идеите заложени в Пакта на Мира, като средство за предотвратяване на войната с мирни средства - чрез културата и международни договори.
  • Допринася с авторитета си за привличането към БАР на много интелектуалци - писатели, художници, обществени дейци.
  • Издадена е повторно книгата "Агни Йога" през 1936 г.

[редактиране] Втората световна война

  • Никифор Никифоров работи за предотвратяване на войната с мирни средства, а в края на 30-те г. виждайки неизбежността на войната, се включва в разузнавателната група на д-р Александър Пеев. През 1943 г. след разкриване на групата, живота му виси на косъм, но само е уволнен от армията.

[редактиране] Никифоров като разузнавач

  • В края на 30-те години, виждайки неизбежността на войната, той се включва в помощ на борбата на прогресивните сили срещу фашизма чрез военни действия.
  • Става член на една ефективна разузнавателна организация на Втората Световна война – “Червеният Оркестър”, нейният клон в България, групата “Боевой” на д-р Александър Пеев. Тази организация успява четири години да предава важна военна информация, включително от най-висшите военни нива в Германия, което, според много специалисти, е изиграло изключително важна роля в разгрома на фашизма.
  • Любомир Лулчев се застъпва пред Борис ІІІ за ген.Никифоров и практически го спасява от смъртна присъда.
  • В края на 60-те години, малко преди смъртта му, обществото научава за подвига на тази група и повечето участници са наградени, макар и посмъртно, а о.з. генерал Никифоров получава орден “Народна Република България”, І степен.
  • Тази награда косвено признава и неговите активни усилия през 1934-1940 г. по предвижването на Пакта на Мира – Пакта Рьорих – усилия чрез мирни средства за недопускане на войната.


[редактиране] Публикации

Взето от „http://www.agnibg.net/index.php/%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80_%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%84%D0%BE%D1%80%D0%BE%D0%B2“.
Лични инструменти