Михаил Таубе

от ьорих и България

Направо към: навигация, търсене

Михаил Таубе - барон, юрист, историк, обществен деец.


Съдържание

Биография

Михаил Александрович Таубе /Michel/Michael de Taube/ е роден на 15.5.1869 г. в Павловск, около Петербург. През 1891 г. завършва юридическия факултет на Петербургския университет, от 1897 г. преподава в Харковския университет, през 1903-17 г. - отново в Петербург. Един от учредителите на Руского генеалогическо общество в Петербург (1897 г.), от 1914 г. заместник председател на обществото. Действителен член на Историко-родословното общество в Москва (1905 г.), Санкт-Петербургското философско общество (1906 г.), Руското историческо общество (1912 г.), Императорското Общество на пазителите на исторического просвещение /Императорского Общества ревнителей исторического просвещения/ (1914 г.). Почетeн член на Московския археологически институт (1912 г.) и Псковското археологическо общество (1916 г.).

Михаил Таубе от 1892 г. служи в Министерството на външните работи, от 1905 г. - вице-директор na втория департамент на това министерство, от 1907 г. - съветник, постоянен член на Съвета на министерството. От 18.11.1909 - представител на Русия в Постоянната палата на Международния съд в Хага. Член на Института по международно право и на Академията по международно право в Хага. От 22.4.1911 - зам.министър на просветата, от 1.1.1917 - член на Държавния съвет.

След революцията заминава за Финландия, в сформираното от А.Ф. Трепов правителство в изгнание заема пост на министър на външните работи. Член на Висшия монархически съвет и обществото "Икона". През 1930-е е юристконсулт на великия княз Кирил Владимирович. От 1950 г. - вице-президент на Руското историческо-генеалогическо общество на Франция.Член на Руското историческо-родословно общество в Америка. Умира на 29.11.1961 г.


Михаил Таубе и Николай Рьорих

Михаил Таубе е далечен братовчет на Николай Рьорих.


Михаил Таубе е автор на много книги:

Издания

На руски език

  • "История зарождения современного международного права" (том I, СПб., 1894; том II, Харьков, 1899),
  • "Христианство и организация международного мира" (СПб., 1902),
  • "Восточный вопрос и австро-русская политика в первой половине XIX столетия" (Пг., 1916),
  • "Вечный мир или вечная война? (Мысли о Лиге наций)" (Берлин, 1922),
  • "Аграфа. О незаписанных в Евангелии изречениях Иисуса Христа" (Варшава, 1936),
  • "Аграфа в древнехристианских апокрифах" (Париж, 1947),
  • "Аграфа в иудейских и магометанских писаниях" (Париж, 1951),
  • императоре Павле (Париж, 1955),
  • Международном Арбитраже,
  • сборника стихов, вероятно, и других.

Източници

http://www.roerich-encyclopedia.nm.ru

Лични инструменти