Космическа еволюция
от ьорих и България
Космическа еволюция - - кратко представяне на механизмите на еволюцията, конструираща биосфери, Ноосфери Вселени. Ноосфера.
- Използвана е разработката на Иван Пунчев
Съдържание |
[редактиране] Космическа еволюция
При „големия взрив", с който започва еволюцията на „нашата вселена" т.е. Метагалактиката, от безкрайната област на всевъзможни значения на фундаменталните константи и безкрайното разнообразие на началните условия, които определят структурата и динамиката на метагалактиката, все пак, въз основа на някакъв скрит принцип, организиращ Вселената, се избират само такива стойности, които правят цялата тази вселена биогенна и антропогенна. Следователно, в изходното, „първоначално" състояние на вселената, от което започва космическата еволюция е „програмирана" нейната биогенна и антропогенна структура, както и магистралното направление на самата еволюция - от квантовите полета ("елементарните частици") към атомно-молекулните системи и от тях към живите системи и социалните разумни организми;от галактиките към планетните системи, които биха послужили за „базис" на биосферите и ноосферите.
[редактиране] Глобален Космически Социум
През втората половина на XX в. ние вече можем да внесем в него едно уточнение - а именно:"за Човека като частен случай на разумния живот във Вселената", макар че съществуването на други, „извънземни цивилизации", да не е строго установен емпирически факт, но вече бурно се развива науката, която може да бъде наречена „космо-социология" или „социо-космология"- една интердисциплинарна и интегративна област на знанието, изучаваща теоретичният конструкт „Глобален Космически Социум"(ГКС), т.е. възможното „свърхобщество" на извънземните цивилизации във Вселената.
- Иван Ефремов го нарича Великият пръстен" на космическите цивилизации.
[редактиране] Ноология - наука за разума
Еволюцията, като основен фактор за развитие на биосферата, все повече се развива като създаване на космически условия на социалната еволюция и за социалните условия на космическата еволюция - проблем, който е едновременно фундаментален и глобален за космическата „философия на историята". Цялото научно знание в своето досегашно развитие убедително демонстрира тенденцията да се превръща в една „Единна Наука за Човека" Тази „Единна Наука" на бъдещето като „наука" за „разумния живот изобщо” може кратко да бъде наречена „Ноология" ("наука за разума")
[редактиране] Антропен принцип
Понеже в основата на единната наука, лежи философският принцип за структурно-функционалното и генетическо единство на всички „форми на движение на материята", то първоначалното предсказание, че такава наука ще бъде колкото природна наука за „обществото", толкова и обществена наука за „природата", най-добре се изразява от „антропния принцип".
От момента в който човекът достигне стадия на своето интегрално „ноосферно" съществуване и стане „космическа цивилизация" т.е.такава социо-космическа система, която функционира като организиращ /"конструиращ" и „управляващ"/ вселената субект, започва действителната история на човека като общокосмическа форма на „разумен живот", неговото по принцип неограничено саморазвитие като самоцел, както и действителната история на вселената, чиято цел е нейното превръщане в общокосмичен „организъм" на разумния живот.
[редактиране] Космократор
в големия взрив действува неизвестен за нас „механизъм", който осъществява въпросния био-антропогенен „отбор" на константите. Дали този „механизъм" не е действието на неизвестен „природен закон", иманентен на засега известната „физическа субстанция" на Вселената - универсалният физически „вакуум" или представлява резултат от съзнателно-"планомерно" действие на някакъв велик конструктор на „вселени", първият въпрос и хипотезата-отговор, която той съдържа изглежда тривиален, ако останем на онези общи за всяка естествена наука „парадигмални" позиции, върху които въобще стои научното изследване от самото си зараждане до сега - а именно да търси „естествени причини" и управляващи ги „природни закони" за обяснението на наблюдаемите явления. Вторият въпрос, ако напуснем почвата на науката и застанем на позициите на традиционната теология и идеалистическа философия, също би бил тривиален заедно с известната на човечеството още от неговото детство хипотеза за бога-творец - но има и още един нетривиален отговор – (хипотеза) именно на втория въпрос и при това, без да напускаме почвата на научно-философския материалистически мироглед, предполагащ безусловната първичност на материалната реалност спрямо всяко съзнание, на „естествените причини" спрямо целесъобразното действие. Предварителният вид на тази хипотеза е следният: Великият Конструктор на „нашата Вселена" (Метагалактиката) не е нищо друго освен такава висша степен на космическата еволюция на разумен живот, подобен на нашия (който в сегашната си фаза на развитието е само най-низшата степен на научно-техническа и космическа инженерно-конструкторска мощ), че веднъж възникнал при крайно рядко благоприятно и чисто случайно стечение на обстоятелствата в една от безкрайно многото „други вселени" (метагалактики), непрекъснато раждащи се, чрез големи взривове от „вакуума, проеволюирал благополучно до тази висша степен на инженерно-техническа мощ, при която е станал способен да мигрира в много други метагалактики, да се обедини с други такива конструктори и да се превърне в творец на нови „антропогенни" вселени, „програмирайки" големите взривове на „вакуума" и управлявайки по този начин все нови и нови цикли на космическата еволюция.
- Пунчев нарича този феномен на могъщият Космически Разум – КОСМОКРАТОР (по гръцки означава – „Властелин на Космоса”) – имета на древногръцкия бог Пан в Орфическия химн.
- Част от концепцията Разумната Вселена на философа Иван Пунчев
