И.А. Ефремов – крупен учен-естественик и космически философ

от � ьорих и България

И.А. Ефремов – крупен учен-естественик и космически философ - статия на Иван Пунчев в сп. Тера фантастика 2000 г./1 бр.

[редактиране] Съдържание

• На повечето читатели на научна фантастика (НФ) от втората половина на XX век Иван Ефремов е известен като класик на този литературен жанр, най-виден представител на руската и съветската НФ, положил началото на нов етап в ней¬ното развитие [2]. По-малко са неговите читатели, които знаят, че той е бил преди всичко (и преди да стане такъв писател) крупен учен-палеонтолог, основоположник на цяло ново направление в тази наука, наречено "тафономия". (Какво представлява тафономията като нова научна дисциплина в старата наука палеонтоло¬гия , ще видим по-долу).
• Може би съвсем липсват такива читатели на писателя И. А. Ефремов и такива негови колеги-учени, които знаят, че мислителят Ефремов е създател също така на нов етап в развитието на онова мирогледно-методологическо направление във философията, което се нарича "космизъм" (в частност на руския космизъм), или накратко "космическа философия" - кой знае? (При едно посеще¬ние в София, на гости на Клуба по НФ, чийто патрон е И.А. Ефремов, съпругата му Таисия Йосифовна с учудване узна от автора на тази статия, че нейният знаменит съпруг-писател и учен-палеонтолог е още и знаменит философ.)

• Трудната задача, която трябва да решим в тази наша статия, е да поставим на¬чалото на едно изследване на творчество¬то на И.А. Ефремов именно като философско творчество в собствения смисъл на тази дума. Разбира се, изследването на философемите в неговото литературно наследство е започнало много отдавна, но главно в рамките на "фантастологията" (литературоведските изследвания на НФ). Нали НФ е преди всичко интелектуален жанр, и, значи - винаги повече или по-малко философска литература. Но тук ще стане дума за един по-друг подход към творчеството на И.А. Ефремов, който не ни е известен в достъпната литература върху това творчество (в "ефремоведението"-нека си позволим това терминологично нововъведение, защото има тенденция да се оформя цяла такава "комплексна" изследователска дисциплина). На някои страни от това многостранно творчество има посветени цели монографии [напр. 22,23] но има и такива страни, които не са намерили самостоятелно отражение. Философът Ефремов е изследван преди всичко като писател-фантаст, но писателят-фантаст Ефремов не е изследван преди всичко като философ - и то като космически философ, един от най-видните представители на руския космизъм наред с Н.Ф. Фьодоров, А.В. Сухово-Кобилин, К.Е. Циолковски, В.И. Вернадски, А.Л. Чижевски и др. Читателите напразно биха търсили във философските енциклопедии и речници (на руски език) от неотдавнашното минало статия със заглавие "космическа философия" или поне разяснение на този термин, въпреки че от твърде отдавна (от средата на ХІХ в.) в световната философска мисъл съществува и се развива такова мирогледно направление. Да не говорим за това, че от най-древни времена досега всяка митология и религия, всяка философия и наука имат и като предпоставка, и като краен резултат въпроса за отношението на Човека като цяло към Космоса като цяло - т.нар. мирогледен въпрос, който те трябва да решават в рамките на алтернативата "космизъм-акосмизъм". Специално на руския космизъм едва преди няколко години беше посветена едноименна книга [18] - нещо като христоматия на руската космическа философия. Но напразно там бихме търсили текстове от И.А. Ефремов, неговото име даже не е споменато в обширната, иначе задълбочена и твърде съдържателна уводна студия на С.Г. Семьонова! А нима романите, повестите, разказите и интервютата на И. А. Ефремов са нещо друго, освен трактати и есета по космическа философия? В традиционната,"академична" история на философията ние ще намерим анализирани и цитирани поемите на античните философи, диалозите на по-древните (например Платон) или по-новите философи, защото, когато философията се е раждала все още от мита, изкуството (и в частност поезията и художествената литература изобщо) са били "майчиният език" на абстрактната логическа мисъл. По-късно, в зрялата си възраст, философията (логиката и т. н.) и науката са проговорили на изкуствения символен език на математиката. Но въпреки това и новата, и най-новата философия "проговарят" отново на по-изразителния и общодостъпен "майчин език" - художествената литература. Нима романите и драмите на много писатели от Толстой и Достоевски до Камю и Сартр не са философски трактати, в които философемите са сложили маските на вълнуващи и разтърсващи образи? Обаче в академичната история на философията няма да намерим представен нито един знаменит писател-фантаст! (Въпреки че дори такъв виден писател-фантаст като С. Лем, например, е писал и собствено философски книги [9, 10] и е чел курсове по философия в университетите!) Нима някои видни писатели-фантасти като, например, И.А. Ефремов, Ф. Хойл и др. не са същевременно и видни учени? А други учени-професионалисти като К. Фламарион, В.А. Обручев, Н. Винер, Л. Сцилард и т.н. са писали НФ! Не е ли странна (и симптоматична!) тази слепота, глухота и немота на академичната философия към НФ като специфична за най-новата епоха мито-поетична художествена форма на раждащата се сега кос¬мическа философия? Наистина това е само първоначалната и, така да се каже, "детската" възраст на онази наука, на коя¬то принадлежи бъдещето. По същия начин, както някога, в античността, а после и в Новото време, натурфилософията е изиграла ролята на "родилна риза" за възникващото "класическо" естествознание, така и сега, ако перифразираме едно изказване на И.А. Ефремов, в лицето на съвремен¬ната НФ прозират чертите на една нова натурфилософия [15]. Не играе ли тя днес ролята на "родилна риза" за възникващото в съвременната епоха "космическо естествознание" на бъдещето? Другаде [16] ние сме показали, че диалектическата натурфилософия на Шелинг и Хегел по онова време (първата четвърт на XIX в.), когато естественонаучната картина на Космоса е била все още само механистична, целейки да внесе в тази картина идеите за "системна организация" и "еволюция" на Живота и Разума, е била принудена да си послужи с един символен, метафорично-алегоричен, така да се каже, "митопоетичен" език - тя е била мистично-фантазната родилна риза на естествознанието от втората половина на XIX и целия XX век. Именно в тази форма тя е отгледала "зародишите" на гениални открития във физи¬ката, химията, биологията и кибернетиката. Тя е била все още само мистично-диалектическата, "утробна" форма на съвременното научно "космическо съзнание" на човечеството [16]. Но нека най-напред да видим каква е спецификата на космическата философия, която шества в наши дни в празничните пъстроцветни одежди на НФ.

• Съвременната епоха може да бъде определена по своята най-дълбока същност като епоха на "социокосмическата революция" [17], в която най-специфична е тен¬денцията към глобална космизация на всички области на човешката дейност - науката, техниката, социалните, политичес¬ки и идеологически процеси. Както биосферата някога, още от самото си възник¬ване, започва да обхваща и да преобразува геосферата ("абиогенното" тяло на пла¬нетата Земя), да я оживотворява, така и днес ноосферата обхваща като цяло и пре¬образува посредством научно-техническата дейност на човечеството цялата биосфера и я пронизва с разум. Човешкият разум става глобална планетарна, "геокосмическа" сила [3]. Самата космическа философия не е нищо друго, освен нов, научно-философски мироглед и метод на Човека, организиран в ноосферата като космически "субект". Неговият "обект" на практическа и теоретическа дейност стават космическите системи от най-различен структурен и еволюционен ранг на Вселенска¬та йерархия. От друга страна, това означа¬ва, че ноосферното човечество вече се конституира като потенциален член на един засега само хипотетичен, предсказан от космическите философи [21] и от много писатели-фантасти, в това число И. А. Ефремов, "глобален космически социум" (ГКС) - общокосмична (галактична и метагалактична - а може би простираща се и по-нататък в Голямата Вселена?) социална организация на извънземните цивилизации от най-различен структурен и еволюционен ранг. В романа си "Мъглявината Андромеда" И. А. Ефремов е разгърнал запленяващо прекрасната панорама на един такъв населен с Разум, Добро и Красота ноосферен Космос - "Великият Пръстен". Съвременната епоха обаче си остава все още съдбоносната межда, която човечеството трябва да прекрачи, за да се озове оттатък своето досегашно стихийно-историческо съществуване, в това космическо "царство на Разума, Доброто и Красотата". На прага на тази Звездна Врата земният Човек, "самоосъзналата се еволюция", трябва да реши въпроса за "космическия смисъл" на своето битие: "Да бъде или не!" [18, с. 13].

• Характерно за И.А. Ефремов като космически философ е това, че за разлика от своите предшественици в течението на руския космизъм - Н. Фьодоров, К.Е. Циолковски, В.И. Вернадски, може би само с изключение на А.В. Сухово-Кобилин, кой¬то е бил съзнателен хегелианец (но е оставил само фрагменти), той е изцяло съзнателен, бихме казали даже пристрастен философ-диалектик; докато неговите предшественици са били най-много стихийни диалектици. В качеството си научен-палеонтолог той е направил именно посредством научния диалектически метод синтез на еволюционната биология и геология в една нова научна дисциплина - тафономията [22, 23] и по този начин е създал исторически фундамент за учението на В.И. Вернадски за биосферата и ноосферата като глобални планетарни биогеохимически системи. Чрез този свой принос И.А. Ефремов заема едно особено място сред учените-еволюционисти, които разработват новата "парадигма" (нека употребим този термин на Т. Кун [8]), която обхваща целия комплекс от науки за Земята - геологически, биологически и социални - и ги интегрира в единна система от знания за "гео-био-ноосферата", за планетарния организъм на "Гея", и позволява да се разглежда последния като "астро-планетна" фаза на единния космогенезис - глобалната еволюция на нашата Вселена.

Тази парадигма сякаш реализира кре¬дото на първия модерен поет-космически философ, великия основоположник на "американския космизъм", пророка на ноосферата Уолт Уитман: "Не може да бъде създадена нито една теория, ако тя не подкрепя теорията на Земята" [20, с.201]. Цитирането на У. Уитман тук не е случайно - тепърва ще трябва да пишем за изключи¬телното сходство между "космическите поеми" на този велик поет и екстазно-космическите размисли в произведенията на И.А. Ефремов. Романите, повестите и разказите на И.А. Ефремов са истински "поеми в проза", наподобяващи някъде свободния стих на У. Уитман, а на места дори неговият патос се излива в мерена реч (например: "Самым острым из них было мрачное кроваво-красное солнце, выраставшее в поле зрения экранов в последние месяцы четвертого года пути" [5, с. 10] - почти издържано в "анапест"!). За И.А. Ефремов би могло да се каже същото, което веднъж Пришвин е казал за себе си - че той е "поет, разпънат на кръста на прозата" (според Константин Паустовски) [13, с.691]. Поетичната проза на И.А. Ефремов може да се разглежда като част от цяла една такава традиция на руската литература, меж¬ду впрочем особено ярко представена от такива "певци на ноосферата" като А. Довженко в неговите киносценарии и повести, Пришвин и К. Г. Паустовски. Това е поезия, чийто тайнствен извор е великият организъм на "гео-био-ноосферата Гея", нейната "космическа Душа". Може би такъв е и онзи смисъл, който старите философи и поети-романтици, а след тях и американските космисти-трансценденталисти (и специално Уолт Уитман) са влагали в понятието "Мирова Душа", или руският космист П.А. Флоренски в понятието "пневматосфера" [18]?

• Учението за биосферата и ноосферата на В.И. Вернадски е истинската нова парадигма на биологическите науки, която ще наследи сегашната парадигма на т.нар. "синтетична теория на еволюцията" и ще даде разгадката на "насочения процес" на биоеволюцията, чиято "ос" се оказва психоеволюцията - генезисът на одушеве¬ния и разумен живот. В.И. Вернадски пръв обосновава необходимостта от "ноогенезиса", разкривайки функцията на "психозоиците" - живи същества, с различно развита психика, чак до Разумния Човек III -като регулатори и стимулатори на глобалния био-геохимически кръговрат на веществото на Гея.

• Посредством съзнателното приложение на диалектическия метод И.А. Ефремов свързва учението на Владимир Вернадски за ноосферата с учението на К.Е. Циолковски за научно-техническата експанзия на човечеството във Вселената и неговата интеграция в един йерархически организиран ГКС - "Великият Пръстен". В своята статия "Космос и палеонтология" И.А. Ефремов обосновава въпросния синтез, като формулира общия глобален закон за конвергенцията на видовете в биоеволюцията и го екстраполира за всички биосфери на нашата Вселена и по този начин обобщава принципа на руския "гео-антропокосмизъм", превръщайки го в "пан-антропокосмизъм". Като коментира ролята на т.нар. "антропен принцип" в съвременната космология, руският астроном Ю.Н. Ефремов казва: "Струва ми се, че може да се направи още една крачка и да се допусне, че изходните параметри на нашата Вселена неизбежно са предопределили не само нашия живот и нашия разум, но и множество други съобщества от мислещи същества, които не би трябвало да се отличават от нас много силно (к. м. - И. П.), както е считал, изхождайки от съвсем други предпоставки, моят знаменит съименник И.А. Ефремов" [6, с.212]. Така чрез своя "закон за конвергенцията" И А. Ефремов открива едно от локалните следствия на открития по-късно "антропен принцип" - един глобален закон на космологичната еволюция, който служи за основа на "глобализацията" и на закона за конвергенцията на биоеволюцията. Такова обяснение на биогенната и ноогенната насоченост на цялата космическа еволюция, от една страна, има като следствие блестящо потвърждаващото се "ретросказание" (т.е. предсказание "назад във времето") за биогенния характер на самия Голям взрив, чрез който е възникнала нашата Вселена, и, от друга страна, едно "предсказание" напред във времето за "множествеността на населените с разумен живот светове ". Въпреки че и досега в науката доминира становището, че няма факти, потвърждаващи едно такова предсказание, трябва да кажем тъкмо обратното - вече са събрани огромни "масиви", цели планини от факти в полза на новата парадигма. Просто досегашната геоцентрична и антропоцентрична наука като цяло преживява всеобхватна и дълбока революция в смисъла на Т. Кун [8]. По време на такива глобални общо-научни революции възникват категориално-парадоксални ситуации, настъпва промяна в смисъла на такива фундаментални категории като понятието "факт" поради промяна в самото фундаментално за практиката и теорията отношение "субект-обект". Доминирането на старата мирогледно-методологическа парадигма, чиято фактуална база е уникалността на Земния живот и разум, прави науката семантично сляпа, глуха и няма за такива факти, които нямат интерпретация в нейните рамки. През втората половина на XX век възникна цяла литература, даваща описанията на стотици хиляди свидетелства за НЛО-феномените и по-специално за т.нар. "близки срещи от трети вид" - наблюдения и контакти с извънземни разумни същества, почти без изключения силно антропоморфни (независимо от множеството разлики!) именно в този смисъл, в който те са описани от И.А. Ефремов, с право наречени в тази литература просто "хуманоиди". Дори са направени някои първоначални класификации на типовете НЛО-хуманоиди. Не без известна ирония бихме казали, че съвременната "уфология", преживяваща своя пръв "класификационен" стадий, както ботаниката и зоологията по времето на К. Линей, така да се каже, е още твърде далече от своята истинска, научна "таксономия". Така или иначе тези факти още не са станали "факти" в онзи смисъл, в който разбира тази категория старата парадигма, а и никога няма да станат такива! Защо? Защото "уфологията" ни въвежда в една принципно нова познавателна ситуация, непозната на досегашната наука, в която обектът на по¬знанието винаги е бил система или от по-нисък, или най-много еднопорядков с Човека структурно-организационен и еволюционен ранг на космическата йерархия. Сега в "уфологията" възниква небивалата познавателна ситуация, в която субектът (Човекът) има за обект на изследване един друг субект от много по-висок структурно-еволюционен ранг. Нещо повече, тук обектът може да въздейства и физически, и психически на субекта, да управлява неговия експериментален и интелектуален апарат на познанието въз основа на скри¬ти принципи и "правила на играта" [11], които тепърва трябва да се откриват, за да може да бъде разбрано засега неразбираемото поведение на наблюдаваните "извънземни".

• Ако се опитаме да перифразираме Станислав Лем, можем да поставим проблема за Космическия контакт така: "Въпросът не е в това дали около нас съществува или не "извънземен" разум (т.е. дали въпросните "факти" са факти), а в това, че поведението на този разум е неразбираемо за нас". И.А. Ефремов беше привърженик на концепцията за принципната възможност на взаимното, разбиране между разумните същества, възникнали и развили се независимо едни от други на различни места във Вселената - Разумът във Вселената е единен, тъй като той отразява по законите на формалната (математическата) и диалектическата логика единните закони на Вселената. Така е, но затрудненията произтичат от разликата в степените на развитие на Разума в йерархията от субекти на разума в ГКС! У Ефремов ние намираме предимно модели на Космическия контакт между цивилизации, намиращи се приблизително на една и съща степен на развитие - на стадия "междузвездна миграция" (чрез звездолети или телекомуникация). При контакт обаче между цивилизации, при които разликата в степента на научно-техническо развитие е твърде голяма, възникват проблеми, чиято трудност е такава, че понякога трябва да бъдат решавани едностранно от по-високо развитата цивилизация - например въпросът за принципната намеса или ненамеса в организацията и еволюцията на по-ниско развитата цивилизация. Такава проблемна ситуация в контакта е разглеждал К.Е. Циолковски и е считал, че в такива случаи намесата или ненамесата на по-висшата цивилизация може да бъде напълно дискретна или полудискретна (частично обявена) [19, с.538] . Подобен вариант на контакта е проигран в романа на И.А. Ефремов "Часът на бика", макар и в един по-друг смисъл -като версия на отношението на земното човечество към самото себе си, но представено чрез контакта на хората от две различни исторически епохи - похват, който е позволил на писателя да развие своите дълбоки идеи за социално-космическата същност на човека и неговата история. Изобщо в своите романи утопии и антиутопии, даващи художествени модели на бъдещето, както и в своите исторически романи, даващи художествени модели на миналото, И.А. Ефремов се проявява като високопрофесионален философ на историята и същевременно като рядък романист-епик и поет, способен да даде истински скулптурно-пластични въплъщения на своите абстрактно-философски идеи. Тези произведения представляват истински трактати по логика, етика и естетика на историята, образци на философско-диалектически експозиции, наподобяващи на места ту Платоновите диалози, ту философските поеми на древните поети, или свещените книги на много народи, които той често цитира.

• "Човекът е разбрал двойствеността на природните явления и на собственото си съществуване. Осъзнал е, че от една страна той като индивидуалност е твърде малък и мигновен в живота, подобен на капка в океана или на малка искрица, гаснеща на вятъра. А от друга страна е необятно велик - като Вселената, обхващана от неговия разсъдък и неговите чувства в цялата й безкрайност в пространството и времето." [4, с.480] Не е ли съзвучно това на "космическите размисли" на Б. Паскал [14] или на У. Уитман? За съжаление липсата на място не ни позволява да проследим многочислените аналогии в неговите текстове с най-висшите достижения на световните мислители - в тяхното съзвездие И. А. Ефремов сияе сред най-ярките звезди.

Искаме да обърнем внимание и върху една от най-дълбоките идеи-прогнози (от онези, които започват да се сбъдват) на И. А. Ефремов като космически философ-диалектик - идеята за "биполярната", "кохлеарна" (спирална) диалектическа математика на бъдещето или, ако искате - за една математическа "диалектическа логика". От класическите философи-диалектици ние знаем, че вече диференциалното и интегрално смятане (анализът) е една реализация на диалектиката в рамките на математиката. Но тази "математика на без¬крайното" и в анализа, и в неговите основи - теорията на множествата (създадена от Г. Кантор), се излага засега чрез класическата формална (математическа) логика, която не позволява да се обхване и изрази цялото богатство на математическото мислене, тъй като в целия си обем това мислене съдържа дълбоки и всеобхватни логически антиномии (несъмнено проява на фундаментални диалектически противоречия). Съвременната "некласическа" математическа логика, чрез системите на т. нар. "паранепротиворечива" логика, основоположник на която е руският логик Н. Василиев, също космически философ и поет! [1], може вече да оперира логич¬но с "антиномиите" на математическото мислене и несъмнено представлява първата голяма крачка напред към сбъдването на Ефремовата прогноза. Самата съвременна математика, която обобщава своите основни понятия за "множество" и "функция", чрез понятията за "категория" и "функтор", е пронизана от т. нар. "прин¬цип на двойственост "- една универсална математическа форма на диалектическата "биполярна противоположност" [12, с. 31]. Цялото развитие на математиката и логиката в епохата на глобализацията на ноосферата върви по своята спирална траектория към математическата диалектическа логика на бъдещето! Накрая нека разясним смисъла на тафономията. Тарhоs - погребвам, nomos - закон, т. е. наука за законите на погребването на останките на някога живелите организми - терминът е въведен от И. А. Ефремов през 1940 г. Тази комплексна дисциплина изучава процесите на взаимодействие на биотичните (живите) и абиотичните (неживите) компоненти на биосферно организираното вещество в Био-геоценозите на миналите състояния на биосферата, благодарение на което става възможно да се правят реконструкции не само на древните видове организми (с което палеонтологията се занимава от Кювие насам), но и на средата, на абиогенната среда, в която е протичала еволюцията чрез приспособяването на организмите към нея. Тафономията дава, следователно, възможност да се правят цялостни реконструкции на древните състояния на биосферата чрез реконструкцията на нейните "подсистеми", био-геоценозите. Става възможно, като се изследват геологическите формации, да се прогнозират и издирват скритите находища на останките на древни организми от определени видове. Но може би най-важният извод от "тафономическата" интерпретация на биосферно-ноосферната парадигма е следният: живото вещество в течение на геологическото време е еволюирало, приспособявайки се чрез изменението на своите видови форми към абиогенната среда, но в своята цялостна съвкупност, глобално организирано като биосфера, то е еволюирало, приспособявайки към себе си абиогенната среда, преработвайки я активно, заселвайки я не само с живи организми, но и с техните мъртви органични останки. Така още от своето възникване биосферата като единен планетарен организъм поради своя био-геохимичен механизъм е извършвала безсъзнателно това, което извършва съзнателно още от своето възникване един-единствен вид, Ноmо Sарiеns, Разумният Човек - а именно да еволюира, приспособявайки абиогенната космическа среда към себе си, като я преработва биогеохимически. Ето това е спо¬ред нас истинското основание (обосноваване на "принципа на цефализация на Дан-Вернадски или на космическия ноо-генезис - именно тафономията води към този фундаментален закон. Сам по себе си "принципът на Дан-Вернадски" в досегашната си форма е едно чисто феноменологично или емпирично обобщение - така ние го обосноваваме номологически, формулираме го като нов, още по-фундаментален закон от закона за конвергенцията. Тенденцията от все по-голяма дивергенция, от по-голямо разнообразие на формите към все по-голяма конвергенция, а значи и към все по-ограничено разнообразие и по-голямо сходство на формите, се дължи на това, че колкото е по-развита биосферата, толкова тя по-малко приспособява себе си към космическата среда и толкова повече приспособява космическата среда към себе си, следователно толкова повече е станала разумна.

Със съжаление отбелязваме, че тук не можем да се спрем върху гениално развитата от И. А. Ефремов система на космическата естетика на Природата и Човека, но на това ще посветим отделна разработка.

[редактиране] Библиография

1. Бажанов В. А., Николай Александрович - Васильев.М. 1988 г.

2. Брандис Е., Дмитревский В., Творческий путь Ивана Ефремова. Ефремов И. Сочинения т.1 М. 1975 г.

3. Вернадский В. И., Биосфера и ноосфера.М. 1989 г.

4. Ефремов И. А., Сочинения т.2, М. 1975 г.

5. Ефремов И., Туманность Андромеды. М. 1958 г.

6. Ефремов Ю. Н., В глубины Вселенной. М. 1984г.

7. Колнинский 3. И., Значение трудов В. И. Вернадского для зволюционной теории, сб. Проблеми новейшей истории зволюционного учения. Л. 1981 г.

8. Кун Т., Структурата на научните революции. С. 1996г.

9. Лем С., Сумма технологии. М. 1968 г.

10. Lem S., Filozofia przypadku, Krakow 1976.

11. Лефевр В., Системы, сравнимые с исследователем по совершенству. Сб. Системние исследования, 1969 г.

12. Математическая знциклопедия, т. 2. М. 1979 г.

13. Паустовский К. Г., Собрание сочинений т.2.М. 1958 г.

14. Паскал Б., Мисли. С. 1978 г.

15. Пунчев И., Научната фантастика като социокултурен феномен. Сп. Проблеми на културата, бр. 3/1981 г.

16. Пунчев И., Хегеловата "Философия на природата" като приложна диалектическа логика. Сп. "Философски алтернативи" бр. 2/1997 г.

17. Пунчев И., Социокосмическите революции и космическите перспективи на цивилизацията. Сб. Философия. Социална практика. Култура. С. 1988 г.

18. Русский космизм, Антология философской мисли М. 1993 г.

19. Сазанов А., Следи сходятся в космосе. Сб. На суше и на море, М. 1969 г.

20. Уитмен У, Листья травы. М. 1982 г.

21. Циолковский К. 3., Грезы о Земле и Небе. Тула Л. 986 г.

22. Чудинов, П. К., Иван Антонович Ефремов. М. 1987 г.

23. Янин Б. Т., Основы тафономии. М. 1983 г.

[редактиране] Публикация

• 2000 г. Иван Пунчев. И.А. Ефремов – крупен учен-естественик и космически философ. сп. Тера фантастика 2000 г./1 бр.