Ирисологът Димков

от � ьорих и България

Петър Димков е най-видният български ирисолог и неговото име се нарежда сред учените дали най-голям принос в развитието на ирисовата диагностика в света. През 1980 г. е удостоен с Диплом за “значителна дейност и трудове, допринесли за развитието на иридотрониката” от Секцията за иридотронни изследвания на Международната асоциация за иродотронни проучвания. През 1988 г. той е посочен сред най-видните проучватели по ирисова диагностика в света. В авторитетната съветска монография по ирисова диагностика от тази година четем: “Пионерите на този метод са били Е. Шлегел /1887 г./, П. Тийл /1921 г., 1929 г./, М.Мадаус /1926 г./, К. Баумхауер /1927 г./, К.Шулте /1938 г./. Съществен принос в иридологията са внесли Л.Вание /1951 г./, А. Маубах /1952 г./, Йозеф Ангерер /1953 г./ и И.Дек /1954 г./, Ф.Робертс /1962 г./, Р. Бурдиол /1969 г./, Т. Криге /1969 г., 1971 г./, Петър Димков /1977 г./ и др.”./Иридодиагностика. Москва. “Медицина”. 1968.стр.7./ Петър Димков прилага ирисовата диагностика от 1920 г., когато започва медицинската си практика. Завършва труда “Очна диагноза” през 1977 г. Преследван в отечеството си, защото ирисовата диагноза е отричана от официалната ни медицина, труда му е високо ценен в бившия Съветски съюз, където катедрата по медицина към Университета за третия свят “Патрис Лумумба” прави съкратено издание за служебно ползване. В България трудът е издаден едва през 1999 г. от издателство “Астрала”.