Едно в три
от ьорих и България
Едно в три - е статия на Тодор Ялъмов за успешното представяне на филма „Родови имения – Любов и Мечти” посветен на Родови имения в Русия и България.
Съдържание |
[редактиране] Един нов екофилм и три впечатляващи премиери с изненади
Разказът ни не е за популярното питие 3 в 1, когато едно пакетче подсладено кафе разтваряме в чаша вода и получаваме почти 3 кафета, а за първите три премиери на новия ни филм „Родови имения – Любов и Мечти” и съпътстващите ги приятни изненади и съвпадения. От източната мъдрост и от „Агни Йога” знаем, че „случайности няма” и е много приятно, когато се убеждаваме, че някои събития действат като магнит и привличат други сродни такива и дават храна за „хронология на съвпаденията”. Както знаят читателите на в.”Родово имение” през лятото на 2008 г. група в състав Атанас Панчев, Сергей Инжов и Тодор Ялъмов посетихме и заснехме няколко руски екоселища разположени на 200 км от Москва. Заминах с чувство на повишено любопитство, но и с голяма доза недоверие, че ще видим нещо чак толкова впечатляващо. Вече бях прочел няколко от първите книги на поредицата „Звънтящите кедри на Русия” на Владимир Мегре, но гледах на тях като на поредните интересни и занимателни книги, които човек чете преди да заспи, за да сънува красиви приказки.
- Още в първото селище „Родное” приказката взе да придобива доста реални измерения. Във второто – „Благодат”, дори многобройните комари не можаха да заглушат красотата и резултата от вдъхновения труд на жителите му. В третото екоселище „Ноев ковчег” впечатленията ми вече преливаха, взехме многобройни интервюта и заснехме почти 10 часа видеоматериал. Особенно впечатление ми направи срещата и интервюто с бившия депутат от Московската Дума Виктор Купцов, съпругата му Алеся и дъщерята Настя. Оригиналната житейска философия на Виктор, истински стопанин на Ровото си имение, човек влюбен в живота и активно живеещ в него се опитах да предам в пътеписа пъбликуван във вестника. Тогава ме порази как Алеся ни развеждаше из именията в селото, разположени сред гори, облечена с лека рокля, без забрадка и с боси крака, а аз мечтаех за скафандър, за да се спася от глутницата гладни комари около мен. Тя със своето спокойствие, вътрешна и външна красота и излъчващото се благородство силно ми заприлича на Анастасия, която се чувства естествено навсякъде в природата.
[редактиране] Първа премиера в София и първи изненади
Тази незабравима среща с Виктор и семейството му и продължилият до късна нощ разговор, получи нечаквано продължение, след половин година около премиерата на филма в София на 4 март 2009 г. в читалище „Славянска беседа”. Първо Виктор ми писа по ел.поща, че в София ще има представяне на новата книга на популярния руски писател и зам.-председател на Апелационния съд на Руската Федерация Владимир Николаевич Исайчев. В интернета има много снимки и факти за наситения живот на този интересен човек, но най-много ме порази извършеният за първи път рискован полет с балон над най-голямото езеро в света Байкал, за да изследва аномалната зона там. И изведнаж разбрах, че този деен човек е баща на съпругата на Виктор Купцов Алеся и дядо на дъщеря им Настя. И ето наскоро след премиерата на филма се срещнахме с Исайчев, който представи в НДК новата си стихосбирка издадена на български език, а аз му подарих диск с филма, броеве на в. „Родово имение” и разказах за интервюто с философа-зет Виктор Купцов и дъщеря му Алеся. Така премиерата се насити със жива връзка с героите на филма и като магнит привлече нови събития към себе си.
- Самата премиера премина под знака на среща на привържениците на идеята за създаване на подобни, мащабни екоселища в България и не случайно в залата присъства цяла група от екоселище „Васил Левски”, еколози и активисти от Клуб фантастика „Иван Ефремов”, редовни участници от семинара в Клуб „Катарзис”, както много приятели, така и непознати хора. Изказванията на Атанас Панчев, режисьора на филма Марий Славчев и Тодор Ялъмов бяха кратки, но след прожекцията и ръкоплясканията се изказаха доста хора. Приятно е, че нямаше отрицателни изказвания, макар, че някои епизоди ми се иска още сега да променим или допълним. Впечатли ме изказването на доц.Хр.Карагьозов, който каза, че в новия филм се чувства израстване на режисьорското и операторското майсторство, което само може да радва екипа на филма, но и много ни задължава.
- Няколко дена преди премиерата дойде друго важно съобщение от Русия, че депутатите на Калужка област /разположена близо до Москва и голяма почти колкото България/ одобрили статута на екоселището „Ноев ковчег”, като населен пункт. За този преуспяващ колектив от Родови имения подробно писахме в 2 броя на вестника/31, 34, 2008/ и как то привлича много последователи с образцовата си подреденост. И ето след много проверки, недоверчивите депутати се убедили, че хората там не само са успели да организират живота си, но дори живеят с усмивки на лицата. Последното така поразило проверяващите, че седем годишната борба за статута свършила бързо и сега ще имат право на държавни грижи за пътищата, инфраструктурата и др. Такова събитие в областта се случва за втори път през последните 20 години и при това на фона на хиляди пустеещи села. Ето една бяла лястовища в началото на пролетта, която иска да опровергае популярната поговорка.
[редактиране] „Богатството е смертно, добродетелта - безсмертна” Премиерата в Кюстендил
След премиерата на филма в София на другия ден заминахме за Кюстендил, където ни чакаха старите приятели доц.Кирил Поромански, Димитринка Укалска /начаник отдел „Култура и духовно развитие”/ и други съмишленици на идеите за Родови имения. Те многократно се обаждаха в София и държаха да са първи в започващата ни обиколка из страната с представяне на филма. Запалените приятели трябва да се уважават и Атанас Панчев предложи града на Майстора да е веднага след София. Представянето се състоя в читалище „Братство”, най-старото в града, основано още през 1869 г. и съответно подготвящо своята 140-та годишнина. То е дало началото на библиотеката, театъра и историческия музей в града, а неизвестен калиграф е записал в първия устав на читалището впечатляващ девиз „Богатството е смертно, добродетелта - безсмертна”. Този девиз е крепял през годините на възход и униние духът на кюстендилци за културно възраждане и просперитет, крепи духа и традициите им в днешния ден.
- Сградата на читалището „Братство” е на два етажа с разгъната площ от 2200 кв.м и се намира в идеалния център на град Кюстендил, като разполага с две големи зали, с 250 и 100 седящи места. В тях преди една година представихме филма „Мистериите на Орфей”, а сега и новия филм. Запознахме се с председателя на читалището Иван Андонов, млад енергичен мъж, с когото веднага намерихме общ език и заложихме съвместни бъдещи прояви на НГИК „Петър Димков” за празника Еньовден. Той е основател и художествен ръководител на китарен оркестър “Кюстендил” и на Международния фестивал на класическата китара „Акад. Марин Големинов”, който е най-големият музикален форум от този род на Балканите. Към читалището има Телецентър Кюстендил, в който доц. Поромански води рубрика и веднага ни грабнаха с Панчев и записахме 30 минутно предаване за филма. Тук няма случайни хора, например Поромански е дългогодишен деятел на културата и изкуството в град Кюстендил, като е бил режисьор, заместник–кмет на Община Кюстендил, основател на Културните празници „Кюстендилска пролет” и Кюстендилската енциклопедия, а в момента е ръководител на Група за стари градски песни “Пей сърце”. На този исключително богат културен фон премиерата на филма започна с кръшни кюстендилски хора, вдъхновено изпълнени от танцовия състав към читалището.
След филма имаше обсъждане, където отговаряхме на многобройни въпроси, повечето от които бяха свързани с новите екоагротехнологии и преспективите на Родовите имения за България. Накрая ни поднесоха по една кошница пълна с ябълки и ни поканиха да гостуваме на популярния празник „черешова седмица” в началото на лятото. Макар отвън и да ръмеше лек дъжд и подухваше студен вятър, хората на Кюстендил приятно ни изненадаха с топлината си и максималното насищане на живота им с музика, песни и изкуство – с една дума с много култура.
[редактиране] Третата премиера в Пловдив и астрономическата пролет
Третата премиера съвпадна с настъпването на астрономическата пролет на 20 март в 13,44 минути и това дългоочаквано събитие наложи своя светъл отпечатък върху нея. На премиерата в старият град Пловдив от екипа присъствувах само аз, тъй като Панчев замина за Америка, а режисьора бе зает с друг проект. Това не попречи да представим филма в уютния киносалон на Народна библиотека "Иван Вазов", където се събраха почитатели на екологичния начин на живот, основно читатели на в.”Родово Имение” . Филма и тук бе посрещнат с ръкопляскания и положителни коментари, а аз подарих един диск на г-жа Славка Шопова, представител на библиотеката, която откликва на много наши прояви.
- Преди филма във фоаето на библиотеката открихме интересната изложба „Лечителското изкуство и българската народна медицна”, представена от Национален граждански инициативен комитет "Петър Димков", а след филма се сформира пловдивския граждански комитет „Петър Димков”, начело с учителката и поетесата Светла Панайотова. Поздравихме я, а тя в този първи пролетен ден имаше рожден ден – едно приятно съвпадение.
- На другия ден в зала „Берьозка” в Клуб "Космос" продължи обсъждането на филма, подарихме на Клуба в лицето на неговия вдъхновен председател Владимир Петров диск с филма „Родови имения – Любов и Мечти”, а ние получихме диск с нови филми за екологията.
- По случай 21 март – световния ден на водата, бе прожектиран интересен документален филм „Водата като природна стихия”. Идващата, макар и бавно пролет стимулира едно импровизирано тържество в Клуба, съпроводено с много песни, танци и скромни, но от сърце направени подаръчета. Софиянци пък почерпиха присъстващите с елексира на боговете, уникалния по състав и здравословно влияние брезов сок.
- На другия ден предстоеше ежегодната акция на Клуба „Космос” по почистване на резервата „Червената стена” над Бачковския манастир, но това вече е друга история.
Във всяка работа има и трудни моменти, но след като си ги преодолял изпитваш още по-голямо удоволствие, а когато и другите го оценяват удоволствието е взаимно. Затова разказвам за впечатленията си от първите премиери, за да споделим радостта, както на екипа, така и на първите зрители. А тези, които още не са гледали филма, могат да се обадят в редакцията и ние обезателно ще гостуваме и при вас. До скори срещи!
24 март 2009 г. Тодор Ялъмов – оператор и сценарист на филма
