ЕВОЛЮЦИЯТА НА РАЗУМА

от � ьорих и България

ЕВОЛЮЦИЯТА НА РАЗУМА - статия-рецензия на Атанас П.Славов

• (Дмитрий Биленкин – извън орбитата на фантастиката)

• Този човек ме възхищава. Не казвам „писател", защото Дмитрий Биленкин за мен е единство на писател, учен и дълбоко вникващ събеседник. (Имал съм възможност да разговарям и кореспондирам с него - почти до- последните дни преди смъртта му през 1987 година.) За тези творци, които сме приели да наричаме фантасти, се смята едва ли не задължително качеството да владеят и научното, и художественото мислене в равномерни дози. А в действителност обикновено единият тип мислене преобладава. Или оригиналната научнофантастична идея се „раздвижва" между героите с помощта на литературната сръчност, или чисто литературната игра фриволно се обзавежда с научнофантастични декори без много грижа за достоверността им.

• Биленкин беше от хората, страстно влюбени и в двете неща - той можеше с часове да спори върху теорията за ноосферата на Вернадски и Шарден, а в следващия момент да премине към тънък анализ на стилистиката на Чеховия разказ. Може би и затова неговите собствени разкази бяха и кратки, и богати на идеи, изящни, сякаш изсечени от материала на един образ и една мисъл.

• Той ни остави седем сборника с фантастични произведения: „Марсианският прибой" (1967 г.), „Контрабандна нощ" (1971 г.), „Проверка за разумност" (1974 г.), „Снеговете на Олимп" (1980 г.), „Лице в тълпата" (1985 г.), „Силата на силните" (1986 г.), „Приключенията на Полинов" (1987 г.), а отделно са публикувани и повестите му „Краят на закона", „Космическият бог" и „Пустинята на живота".

• По всичко изглеждаше, че Биленкин няма да се върне към научнопопулярната ли тература. И ранните му книги в съавторство с известни учени като „Химията създава континенти" (1963 г.) и „Спор за загадъчната планета" (посветена на геологията, 1966 г.) ще останат само като приятен спомен. Но през 1982 г. се появи Пътят на мисълта, която би могла да бъде изненада само за онези, които не са вникнали в творчеството на писателя.

• Един от „ключовите" разкази на Биленкин - „Проверка за разумност", би могъл да даде надслов на цялото му творчество. Навсякъде в неговите произведения ще намерите жива, остроумна, търсеща мисъл, ненамаляваща художественото равнище и увлекателността. Ако у други писатели-фантасти мисълта е слугиня на умело (или недотам умело) заплетения сюжет, то при Биленкин тя е явна господарка на повествованието. И в „Пътят на мисълта" той яростно воюва с представата, че интелектуалното развитие на човека е предимно придатък към биологичните му потребности.

• Трябвало му на първобитния човек да убие Животно, изобретил брадва искал да изяде птицата в небето открил лъка. А наскалните рисунки със загадъчна красота? Те били мишени за ловни тренировки?! А гигантският каменен „астрономически компютър" в Стоунхендж? А рисунките в пустинята Наска? Впрочем, уважаеми палеоастронавти, извинете, забравих, че те са ваше дело...

• В „Пътят на мисълта" Биленкин като истински учен с дълги години обмисляна концепция изследва процеса на формирането и въз-правянето на Разума у Хомо Сапиенс. И не става дума за прословутото „рацио" у днешните технократи, които смятат, че ако има достатъчно машини и технологии, човек ще се къпе в щастие и доволство. А за онова единство от „емоции" и „рацио", което дава истинският прогрес на духа . Не само движение от простото към сложното, а верига от полети и падения, пробиви и отстъпления, навлизане в задънени улици и излизане на плацдарма за следващата атака напред. Можем да определим „Пътят на мисълта" като научно-художестве-на книга по форма, по стил, а в същото време и като научна заради богатството от авторски хипотези. За разлика от традиционните трудове по история на науката или история на изкуството Биленкин проследява паралелно, синтезирано развитието на научното познание и художествената култура в цялата човешка история, като избира за свои „герои" знаменити учени или творци на изкуството според водещата роля на едните или другите в различни епохи.

• А ето и един от най-значителните „пробиви" - елинската цивилизация. Защо? Кое е дало възможност на мъничкия (в сравнение с другите) народ да достигне при много тежки условия най-високите върхове на изкуството, философията, науката? Авторът отговаря: „Разкрепостяването на личността, разтормозяването на мисленето, свободната надпревара на умовете, може би този отговор ви се струва едностранчив и непълен. Какво пък, помислете и предложете свой.

• Пълна противоположност е Испания през средновековието. Огромна военна мощ. Господарка на половината свят. И какво? Побеждава я много по-слабата на пръв поглед Англия. А Испания задълго се превръща в нещо като „жив труп". Каква е причината? Изцяло са били потиснати проблясъците на разума. И не помогнали нито аркебузите, нито галеоните."

• Позволих си този сравнително дълъг цитат от предговора на видния съветски социолог и прогностик Игор Бестужев-Лада (писан специално за българското издание), защото ми се струва невъзможно да се предложи по-изразителен пример за характера на идеите в книгата, за оригиналните разсъждения на автора.

„Пътят на мисълта" не е научнопопулярно четиво „за разтуха", независимо че е написана с жив и дори „остър" език.

Атанас СЛАВОВ

[редактиране] Издания

• Дмитрий Биленкин. Пътят на мисълта. Превел от руски Георги Арнаудов. Редактор Д. Русева. Художник Григор Ангелов. Художествен редактор Е. Пъдарева. С, Народна младеж, 1989 г.