Димитър Святополк-Мирски
от ьорих и България
княз Димитър Святополк-Мирски /D. S. Mirsky/, след връщане в СССР — Д. Мирски — руски литературовед, публицист, публикува на руски и на английски език.
Съдържание |
Биография
Димитър Святополк-Мирски е роден на 9 септември 1890 г. Харковска губерния. От княжески род на Святополк-Мирски.
През 1907 г. общува с Михаил Кузмин, от 1908 г. Святополк-Мирски учи на факултета за източни езици в Петербургския университет, изучава китайски и японски език. От 1909 г. посещава Кулата на Вячеслав Иванов, където се среща с Николай Рьорих.
Участва в Обществото за свободна естетика, където се запознава с писатели и критици от кръга на акмеистите: Осип Манделщам, Ана Ахматова и др. Загива в лагер на 6 юни 1939 г. край Магадан.
От деникински офицер до лондонски професор
През лятото на 1914 г. е мобилизиран, участва в Първата световна война, раняван, интерниран за антивоени изказвания на Кавказ, а по време на Гражданската война в Русия е началник на щаба на 1-ва пехотна дивизия на Деникин. От 1920 г. г. е в емиграция в Полша, след това Гърция и Англия. Чете курс по руска литература в Кралския колеж на Лондонския университет. Владимир Набоков нарича англоезичната «Историю русской литературы» на Святополк-Мирски «най-добрата история на руската литература на всички езици, включително и руския».
Евразийство
От 1922 г. Димитър Святополк-Мирски е участник в Евразийското движение, като за най- важна задача смята сближаване на емиграцията със СССР. Бил е влюбен в жената на евразиеца Пeтър Сувчински Вера Гучкова, която през 1930-те под влиянието на Мирски постъпва във френската компартия. Между другите му увлечения е Марина Цветаева, която я кани в Англия с поетически вечери). През 1926 г.—1928 г. — учредител и съредактор на най-голямото евразийско списание «Вeрсты» (наречен така по сборника на Цветаева), където се печатат и съветски писатели; в този период Мирски осъжда символизъма и възлага надежди на «новото героично начало» в творчеството на Цветаева, Борис Пастернак и Владимир Маяковски. «Версты» предизвикват доста резки отзиви в емиграцията, непримирима към СССР, саркастични оценки от Иван Бунин, Зинаида Гипиус, Владислав Ходасевич.
«Другарю княз». Връщане в СССР
Към края на 1920-те Святополк-Мирски преминава на марксистки позиции. Неговият съратник по евразийство Николай Трубецкой през 1929 г. пише, че Мирски, «ставайки марксист… внезапно става съвършенно неинтересен». През 1931 г. встъпва в комунистическата партия на Великобритания и през 1932 г. г. със съдействието на Максим Горки се връща в СССР.
В СССР публикува много статии по теория и история на руската и западната литература, за съвременната западна литература (особенно английската: популяризира Джойс Елиот, Олдос Хаксли и др. В колективната книга на съветските писатели «Канал имени Сталина» (1934 г.), посветена на строителството на Беломорско-Балтийския канал от затворници, на Мирски принадлежи главата «ГПУ, инженеры, проект». От 1934 г. — член на Съюза на съветските писатели.
Гибел
- През 1937 г. е арестуван, осъден на 8 години изправително-трудови работи, а през 1939 г. умира в ГУЛАГ, лагер до Магадан. Посмъртно реабилитирован.
Външни връзки
- Святополк-Мирский Д. П. История русской литературы с древнейших времен до 1925 года.
- Святополк-Мирский Д. П. Проблема Пушкина.
- Святополк-Мирский Д. П. Баратынский.
- Святополк-Мирский Д. П. Моим критикам.
- Святополк-Мирский Д. П. Тютчев (К 125-летию со дня рождения).
- Святополк-Мирский Д. П. Литературно-критические статьи. (В формате DjVu.)
Източник
[http:ru.wikipedia.org]
