Димитър Димов
от ьорих и България
| Димитър Димов | |
| Професия: писател, биолог | |
| Националност: българин | |
| Биографични данни: | |
| Роден на: | 25 юни 1909 г. |
| Роден в: | Ловеч, България |
| Починал на: | 1 април 1966 г. |
| Починал в: | Букурещ, Румъния |
Димитър Димов - български писател и драматург. Професор по биология. Автор на популярните книги: "Тютюн" и "Осъдени души".
Съдържание |
[редактиране] Биография
- Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в град Ловеч.
- Съучениците му го пределят като „чудак“, защото проявява нескрит интерес към книгите, физиката и химията, рисува карикатури на учителите си.
- Вторият му баща Руси Генев е артилерист, завършил военно училище в Санкт Петербург, както и Петър Димков.
- През 1928 г. Димов постъпва във Ветеринарномедицинския факултет на Софийския университет, след завършването работи, като ветеринар.
- От 1953 г. е професор по анатомия, ембриология и хистология на гръбначните животни в София
- От 21 март 1964 г. до смъртта си е председател на Съюза на българските писатели.
- Починал на 1 април 1966 г. в Букурещ, Румъния
[редактиране] Творчество
- Димов е автор на над 20 научноизследователски труда, в архива му са открити планове и ръкописи за 2 книги върху теорията на отражението.
[редактиране] Димов в Испания
- През януари 1943 г. Димов заминава на специализация по хистология на нервната система в Мадридския институт „Рамон-и-Кахал“.
- През март 1944 г. се връща в България
Мадрид. Мемориална плоча за Д.Димов
- 25 юни 1987 г. по повод на 21-ия юбилей от кончината на този „голям привърженик на Испания” Димитър Димов на Площада на Лоялността, на номер 2, където е живял Димов, е поставена мемориална плоча от кметството на Мадрид в негова чест.
[редактиране] Осъдени души
- Престоят в Испания се оказва плодотворен не само от гледна точка на научните му интереси: случайното запознанство с представител на Йезуитския орден в Испания и последвалото гостуване в Толедо (резиденция на ордена) засилват интереса на Димов към католицизма и го превръщат в една от повествователните нишки в романа „Осъдени души“.
- Връзката на Фани Хорн (мултиплицирала образите на Елена от „Поручик Бенц“ и Адриана от „Роман без заглавие“) с отец Ередиа, проектирана на фона на испанската действителност през Гражданската война в Испания, ражда интригуващ сюжет, който прави романа особено популярен.
- Започнат в Испания и завършен след мобилизацията в Беломорието, той излиза през 1945 г., получава държавна награда, преведен е на сърбохърватски, унгарски и полски език и е екранизиран в България.
[редактиране] Пътеписи за Испания
- Димов публикува последователно 4 пътеписа за Испания — „Януарска пролет“, „Кастилска зима“, „Куха Испания“ и „Сан Себастиян“.
- намерен след смъртта на автора ръкопис, озаглавен „Идалго“.
[редактиране] Драматизации
- „Почивка в Арко Ирис“ (1964 г., в Театъра за младежта).
[редактиране] Издания
[редактиране] Статии свързани с Испания
- ИВАНОВА, Екатерина. Нови документи за романа „Осъдени души“ и неговия автор. - Пламък, №2, с. 151-155.
- КУЮМДЖИЕВ, Кръстьо. „Испанският комплекс“ Димитър Димов. - Септември, 1985, № 2, с. 169-196; № 3, с. 192-213.
- ПАНОВА, Снежина. Самобитен и в драматургията. За пиесите на Д. Димов. -Лит. фронт, № 33, 17 авг. 1989, с. 3.
- СЕСТРИМСКИ, Иван. „Осъден на безсмъртие“. - Читалище, 1989, № 6, с. 14-15.
- ПАВЛОВ, Иван. Пророчествата на Димитър Димов. - Век 27, № 30, 24 окт., 1990, с. 6.
- ЦОНЧЕВА, Милена. Светът на осъдените. - Родна реч, 1993, № 8, с.35-40.
- ЧОЛАКОВ, Здравко. Откривателят на „осъдените души“. - Дума, № 142, 27 юли 1994. с. 13.
- ИВАНОВ, Никола. Осъдените души на Димитър Димов. - Родни реч, 1997, Х-4, с. 6-9.
- ИВАНОВА, Екатерина. Писма до Димитър Димов в Испания. - Ичв. държ. архиви, № 69, за 1995, 1998, с. 149-168.
[редактиране] За него
- Любопитно е, че на този ден 25 юни, но 1987 г., по повод на 21-я юбилей от кончината на българския писател и биолог Димитър Димов - „голям привърженик на Испания”, в Мадрид, на Площад Лоялност, където е живял Димов, е поставена мемориална плоча от кметството в негова чест. Всички сме чели или гледали филма по разтърсващия роман "Осъдени души". И ето сред стените на този Изуитски манастир Монсалват подсъзнателно очаквах отнякъде да изкочи образа на отец Ередиа, раздиран между дълг и любов. Сигурно, защото бързахме, той не се появи, но витаеше някъде наблизо.
- Откъс от: Духовен дневник на един фотограф-пътешественик - пътепис на Тодор Ялъмов по Франция и пътя Камино в Испания през 2011 г..
