Воини на светлината: Петър Димков и Николай Рьорих

от � ьорих и България

Воини на светлината: Петър Димков и Николай Рьорих - е статия на Тодор Ялъмов по случай 120 годишнина на Петър Димков и 135 години от рождението на Николай Рьорих.

Съдържание 1 Съдържание 1.1 Петър Димков и Николай Рьорих 1.2 "Бирбалова линия" 1.3 И двамата са под ударите на държавната машина и спецслужбите 2 Публикации

[редактиране] Съдържание

[редактиране] Петър Димков и Николай Рьорих

• Великият руски художник и обществен деец Николай Рьорих през 1933 г. рисува картината “Воин на светлината”. Платното силно впечатлява с космичния мащаб на Небесния конник, който сякаш ни води и призовава да осмислим ставащото на планетата във вселенски мащаб и да се замислим за делата човешки.
• През 1933 г. воинът Петър Димков е назначен за командир на Карловския гарнизон и възстановява къщата на Апостола на свободата – Васил Левски, а през 1935 г. във Варна спасява Аспаруховия вал и построява Парк-мавзолей на Владислав Варненчик - жив пример на родолюбиво строителство в памет и слава на героите-воини.
• Петър Димков и Никорай Рьорих, макар и да не се познават лично, сякаш са строители по един общ космичен план и дълбоки връзки свързват живота и творчеството на двамата първопроходци на Новата Епоха. Препокриването на жизнените им пътища е толкова голямо, че вероятно и двамата са били водени от една и съща пътеводна звезда.
• И двамата учат в Петербург, като Рьорих завършва Художествената Академия /1897 г./, Правния факултет на Петербургския университет и факултативно любимия си предмет – история. Димков получава средно и висше военно образование в градът на Петър І през 1899-1909 г., но паралелно изучава любимия си предмет медицина и завършва курс по хомеопатия, а интересът към историята ще мине като червена нишка през целия му живот. След много години той споделя с Николай Кафтанджиев, че толкова обикнал руския народ, че Русия му станала второ отечество. Посещавал е художествени изложби, проявява интерес към духовното и езотеричното, което е в разцвет по това време в руската столица.
• В края на ХІХ и началото на ХХ век Лев Толстой е най-големият руски писател класик, а неговите виждания за духовността и общественото устройство го превръщат в съвестта на човечеството. От него търсят съвет и напътствия и млади и стари. През 1897 г. Римски-Корсаков завежда младия художник при Лев Толстой “за да получи истинско признание и напътствие в живота”. Рьорих показва дипломната си работа “Вестоносец” и получава напътствие от великия писател: “И в областта на нравствените изисквания трябва да се гребе по-високо – живота ще ни отнесе по-надолу. Нека вашият вестоносец държи рула по-високо, тогава ще доплува”. За Рьорих това безценно напътствие се превръща в кредо на целият му живот и той повярва в художественото и литературното си призвание. Също и за Димков Толстой става с идеите си първият му учител по нравственост за цял живот. Оттогава той в продължение на над 70 години е вегетарианец, както Николай и Елена Рьорих. След завръщането си в България той свързва лечителската си дейност с толстоисткото и вегетарианското движение.
• И двамата имат много силна памет и ясна мисъл до края на живота си: Рьорих много от картините рисува по памет, в статиите си описва хора и местности с които се е срещал преди много години. Димков пази в главата си описание на стотици билки и хиляди рецепти. На 95 години спомените му са ярки с живи подробности и изпълнени с дълбока житейска мъдрост и философия.
• Музиката и пеенето е естествена част от богатият им на изяви живот. Знаем, че Димков във Варна спомага създаването на филхармонията, той често пее и горещо препоръчва на всеки болен пеенето, като лекарство. След тежко раняване на фронта, по време на сложна операция без упойка, той заглушава болката с пеене, което смайва лекаря.
• В сем. Рьорих култа към музиката е на необикновена висота. Николай Рьорих е постоянен слушател на петербургските концерти, той е смятан за един от най-добрите познавачи на творчеството на Вагнер, заедно със Стравински пише либретото на “Пролет свещенна”. По време на 5-годишната Трансазиатска експедиция носят ръчен грамофон с тежки винилови плочи и сред Хималайските върхове звучат любимите арии на Шаляпин, музиката на Верди и Бородин.

[редактиране] "Бирбалова линия"

• Един от основните жизнени принципи на Н. Рьорих е използуването на т.н. “Бирбалова линия”. Това е притча, как Великият Акбар, императора на Моголската империя в Индия, дава следната задача на визира си Бирбал: след като начертава една линия на пясъка, предлага тя да бъде намалена, без да се докосва. След размисъл Бирбал предлага решение, като тегли една по-дълга линия, успоредна на първата. Този принцип, да правиш много повече, отколкото другите / и най-вече враговете/, независимо от трудностите, позволява на Рьорих да намира решения там където мнозина биха се отказали. Така през 1930 г., когато англичаните, въпреки огромната международна подкрепа, отказват на Рьорих да го пуснат в Индия, той заминава за Пондишери, френска колония в Индия, и оттам започва да прави археологически разкопки в британската част и така влиза в страната през задния вход и ги принуждава да му дадат виза.
• И Димков си има своя линия –принципи, които спазва и щедро раздава в уникалния труд “Хигиена и лекуване на душата. Новият човек – творец на съдбата си”.
• Димков в областта на културно-историческото строителство е ученик на големия родолюбец Стоян Заимов, който пръв поставя въпроса за възстановяването на българските къщи-светини и музеи. Във всички градове, където служи Димков – Свищов, Карлово, Варна, Стара Загора и др. –той оставя мощна културна диря, като строи, убеждава и спасява паметници, светини, исторически забележителности за прослава на родната история.
• Н.Рьорих също постоянно е активен член на държавни комисии по реставриране на храмове и паметници и създава музеи в Русия, Америка и Индия. Като младеж Рьорих се запалва по археологически разкопки, и тази страст той запазва през целия си живот и сполуката често го спохожда. Като член на Императорското археологично дружество той провежда археологични експедиции, по време на които събира уникална колекция от 100 000/!/ каменни оръдия на труда от времето на неолита. Колекциите на Рьорих имат тъжна съдба /национализирани през 1917 г. и са разпиляни, само малка част – около 10 от общо 300 - събрани картини от фламанските майстори днес се пазят в Ермитажа/.

[редактиране] И двамата са под ударите на държавната машина и спецслужбите

• Рьорих приживе и дълго след смъртта си е под ударите както на руските, така и на английските спецслужби. Едните го смятат за английски, американски, японски и кой-знае още какъв шпионин /и са осъдени и разстреляни негови сътрудници в Русия/, а другите за “червен” агент и организизат многобройни тежки изпитания по пътя му. Само един пример, когато през 1930 г. англичаните се заричат да не пуснат повече Рьорих в Индия, делото му толкова е набъбнало, че се превозвало с количка. Когато все пак успява да попадне в Индия, преписката му е под строго наблюдение и много писма изчезват. В СССР до 1956 г. името му е забранено да се споменава, а забраната върху философските му книги пада чак по време на перестройката.

Архивите еднозначно доказват, че Рьорих не е бил на служба на нито една земна организация, а само Воин на Небесната иерархия.

• Димков в разцвета на военната си кариера през 1936 г. преждевременно е пенсиониран от цар Борис ІІІ за републикански, славянофилски и русофилски убеждения. След 1944 г. попада под ударите на отричащите народната медицина, многократно му е забранявано да лекува, няколко пъти е арестуван.

Книгите му, които са настолни за повечето българи, излизат с огромни препятствия едва през 1979 г. и се издават в недостатъчен тираж. След смъртта на неговата закрилница Л. Живкова през 1981 г., той е заплашен от затвор, ако продължава да лекува и това предопределя неговото преждевременно заминаване.

• Обединява го с Рьорих и стремежа да разберат еволюцията, развитието на човека с помощта на образа на жената. Отношението към жената във всяка социална структура – това е критерий за социален и културен прогрес на човека, критерий за това, в каква степен е успял човекът да се “очовечи” в своята историческа еволюция – това е кредото и на двамата мислители. В личният живот всеки от тях има верна спътничка – съпругата Мария, която Димков нарича “моят ангел-хранител” и любимата дъщеря – художничката Лили. Димков изключително цени и уважава българките - Воини на Светлината - Людмила Живкова и леля Ванга. Те заедно са една духовна дружина, която постоянно води колосални битки на всички планове на Битието и Космоса.
• Н.Рьорих нарича съпругата си Елена Ивановна моята другиня, Лада, вдъхновителка и посвещава на нея картини от серията “Водещата”. Той споделя, че картините му трябва да носят два подписа, неговият и на съпругата му – Елена Рьорих правнучка на маршал Кутузов, племенница на Мусоргски, изтъкнат философ, великолепен музикант и заслужено наричана “Майката на Агни Йога”.
• Петър Димков и Николай Рьорих са “Воини на светлината”, които ни показаха как да гребем и държим рула, за да сме по-високо в реката на живота, как да провеждаме космически битки, спазвайки Бирбаловата линия и затова творчеството им свети като еталон, като важен ориентир в живота и призив за подобен жизнен подвиг.

• Ще запитат: как през живота да преминем?
• Отговаряйте: като по струна над бездната –
• Красиво, внимателно и стремително.

• Агни Йога. Зов.

[редактиране] Публикации

• 2007 г. - Воини на светлината: Петър Димков и Николай Рьорих Тодор Ялъмов в.Родово имение бр.1, стр.15-16.

• 2009 г. Тодор Ялъмов Воини на светлината - сб. Седми обновителен форум 2009. България - държава на Духа, Бургас - кръстник на Надеждата. Сдружение "Кварц-България" - Бургас. - Бургас 2009. 82 - 87 с.

• 2006 г. - Воини на Светлината. П.Димков и Н.Рьорих. в. «Петър Димков Лечителя» /Юбилеен брой/. Бр.1, 2006. /Картина цв. «Воини на Светлината»/