Български фендъм - развитие

от � ьорих и България

Хронология на БГ фендъм

Съдържание 1 Началото 1.1 1962 г. 1.2 1968 г. 1.3 1969 г. 1.4 1971 г. 1.5 1974 г. 2 Хронологична история на фен-движението 2.1 1975 г. 2.2 1976 г. 2.3 1977 г. 2.4 1978 г. 2.5 1979 г. 2.6 1980 г. 2.7 1981 г. 2.8 1982 г. 2.9 1983 г. 2.10 1984 г. 2.11 1985 г. 2.12 1986 г. 2.13 1987 г. 2.14 1988 г. 2.15 1989 г. 3 Демокрацията 3.1 1990 г. 3.2 1991 г. 3.3 1992 г. 3.4 1993 г. 3.5 1994 г. 3.6 1995 г. 3.7 1996 г. 3.8 1997 г. 3.9 1998 г. 3.10 1999 г. 4 ХХІ век 4.1 2000 г. 4.2 2001 г. 4.3 2002 г. 4.4 2003 г. 4.5 2004 г. 4.6 2005 г. 4.7 2006 г. 4.8 2007 г. 4.9 2008 г. 4.10 2009 г. 4.11 2010 г. 5 Източници

[редактиране] Началото

[редактиране] 1962 г.

Развитието на българския фендъм започва още през 1962 г., когато под ръководството на Христо Гешанов към френската гимназия в София е организиран клуб „Приятели на бъдещето“. На практика това е ученически кръжок, посещаван от всички възрасти.

[редактиране] 1968 г.

В Бургас Атанас П. Славов основава фен-клуба „Терра Фантазия“.

[редактиране] 1969 г.

сп. „Космос“ обявява конкурс за млади таланти и така възниква клуб-семинар „Златното перо“.

[редактиране] 1971 г.

Към СУ от Тодор Ялъмов , Тодор Доков и Ненко Сейменлийски е основан студентски клуб „Фантастика и футурология“. Скоро след това клубът е закрит по "нареждане отгоре" поради мистичните увлечения на Доков и Ялъмов.

[редактиране] 1974 г.

В София е основан интегрален клуб по Фантастика, прогностика и евристика „Иван Ефремов“. Учредители са: Ненко Сейменлийски, Тодор Ялъмов, Александър Карапанчев, Пламен Аврамов, Крум Чокойски, Валери Голев, Огнян Груев и Атанас П. Славов. През тази и следващата година се включват: Ивайло Рунев, Александър Андреев, Любомир Николов, Георги Арнаудов, Огнян Митов, Владимир Зарков,Иван Пунчев, Алексей Чернов и Юрий Илков.

[редактиране] Хронологична история на фен-движението

[редактиране] 1975 г.

• Първа футурологична конференция „Младеж, прогностика, бъдеще“ и
• Първа изложба на българското фантастично изобразително изкуство с участието на Димитър Янков, Пламен Аврамов, Стефан Лефтеров, Георги Савов и др.
• В Пазарджик Юрий Илков основава клуб „Стругацки“, а
• в Русе се създава клуб „НФ“ от Маргарита Дюлгерова.

[редактиране] 1976 г.

• Първи опит за организиране на кинолектория на фантастични филми. Търпи провал. От заявените 25 филма реално са показани 5-6. В."Стършел" публикува по този повод фейлетон "Купете си билет до звездите".
• Конференция „Измерения на фантастиката“ с участието на Огнян Сапарев, Любен Дилов, Елка Константинова и др.
• Делегация от 12 души участва в Еврокона в Полша. Участието е успешно, особено от страна на клубната група художници, чиито произведения заемат около 1/3 от експозиционната зала.
• Във Варна е основан клуб „Андромеда“, оглавен от Стефан Лефтеров.

[редактиране] 1977 г.

• Първа конференция „70 години Иван Ефремов“ с гост Евгений Брандис.
• Гостува ни съветският критик Михаил Ковалчук (Вл. Гаков).
• Информационен бюлетин „НФ и клубен живот в България“ с голям принос за учредяването на нови клубове.
• В Пазарджик излиза фензина „Фен“.
• В Пловдив е основан клуб „ХХІ век“, а
• към ВМЕИ-София - клуб „Орбита“.
• Ивайло Рунев завършва първата по рода си „Библиография на издаваната научна фантастика в България“.
• Първият разкол в клуба през май 1977 г. - група членове на клуба, организирана от Тодор Ялъмов прави опит да измести Атанас П. Славов, който независимо от официалната длъжност "секретар на клуба" практически е обсебил цялото ръководство.

[редактиране] 1978 г.

• Първа национална среща на клубовете (София). 23 март 1978 г. се смята за рожденна дата на БГ фендъм. * Вестник „Технически авангард“ обявява конкурс за НФ разказ.
• Конференция „150 год. от рождението на Ж. Верн“.
• Участие в Първия национален конгрес по НФ в Полша.
• Основани са клубове: „Икар-78“ - Свищов, „Андромеда“ - Русе, „Станислав Лем“ - Шумен, „Прогностика и Фантастика“ към Софийската математическа гимназия.
• Излиза от печат „Методически сборник на клубовете ФЕП с примерен статут на интегрален клуб“.
• Гостува ни съветският писател Дмитрий Биленкин.

[редактиране] 1979 г.

• В София - национален съвет на клубовете и курс „История и теория на НФ“.
• В Пазарджик е издаден сб. „Избрано творчество на клубните членове“.
• Нови клубове: „Александър Грин“ - Балчик, „Александър Беляев“ - Ямбол, „Георги Илиев“ - Стара Загора, клуб „НФ“ - Перник.

[редактиране] 1980 г.

• Първи национален фестивал на НФ (Пловдив).
• Организиран е Координационен съвет на клубовете.
• В Балчик се провежда клубна среща „Пикник край морето“, останала единствена.
• В Пловдив - „Конкурс 2001“.
• Делегация на софийския клуб е в Краков за участие в „Орбита на дружбата“ - среща на фенове от соц-лагера.
• Излизат фензините „Модели-1“ - София, „ХХІ век“ - Пловдив, „Хронигал“ - Балчик, албумът „Клубове прогностика и фантастика“.
• Нови клубове: „Андромеда-80“ - Велико Търново, „Фаетон“ - Севлиево, „Галактика“ - Козлодуй.

[редактиране] 1981 г.

• Втори фестивал на НФ (София) под мотото „Бъдещето е родина на творчеството“.
• Излизат фензинът „Модели-2“ - София и сб. „Прогностика, фантастика, светоглед“, както и
• албумът „Млади художници-фантасти“.

[редактиране] 1982 г.

• Трети национален фестивал на НФ (Пловдив).
• В Пазарджик са издадени фензините „Смехотрон“ и „Ефремовски сборник“.

[редактиране] 1983 г.

• Конференция „Форми и методи за работа в интегралните клубове по ФЕП“ в Пазарджик.
• Цикъл лекции на тема „Космократорът - еволюция на разума в космогенезиса“ от философа Иван Пунчев.
• Делегация, начело с Ивайло Рунев, участва в Еврокона в Любляна.

[редактиране] 1984 г.

• Конференция „Научна организация на ученическия труд“ в Балчик.
• Издаден е фензинът „ФЕП“ - София, единствен брой, първообраз на бъдещото списание.

[редактиране] 1985 г.

• Четвърти национален фестивал на НФ (Пловдив); в съпътстващата програма: кинопанорама, пантомимен спектакъл, карнавал с фантастични костюми.
• В София се провеждат „Ефремовски дни“ с конференция „Космос и бъдеще“,
• в Пловдив - майски празници на Ф с кръгла маса „Фантастиката - бъдеще“.
• Пазарджик пък е домакин на празници на НФ с литературен спектакъл, електронна музика, видео- и кинопанорама и детски празник „Минифантазия“.
• В София и Пазарджик гостува Аркадий Стругацки.

[редактиране] 1986 г.

• „Ефремовски дни“ в София с конференция „Писатели-фантасти за мира и войната“.
• Премиера на клубния видеофилм „Най-добрата защита“ (реж. Вал Тодоров).
• Излиза и фензинът „Практис“.
• В Пловдив - Втори Майски празници; празник на фантастиката в Пазарджик;
• в НДК - дискусионен клуб по кинофантастика.
• Атанас П. Славов и Ненко Сейменлийски участват в Еврокон (Загреб), а Ивайло Рунев в Хунгарокон (Будапеща).
• Софийският клуб издава фензина „ФЕП-клуб“,
• а сопотският клуб „Хронос“ своя първи Бюлетин „КПФЕ Хронос“.
• У нас гостува съветският фантастолог Евгений Брандис. ((?) Евгений Брандис почина на 3 август 1985 г.)

[редактиране] 1987 г.

• В София се провеждат редовните „Ефремовски дни“ с изложби на живопис и НФ списания;
• в Пловдив - конференция „Човекът в света на бъдещето“;
• в Пазарджик - състезание „Клуб 21“ и кинопанорама.
• Любомир Николов печели награда от Еврокон (Монпелие, Франция) за романа „Червей под есенен вятър“. * У нас гостуват Фредерик Пол и Генадий Прашкевич.
• Фенове от с. Оброчище (!), Варненска област, издават фензина „Звезден миг“.

[редактиране] 1988 г.

• Пети национален фестивал на НФ (Пловдив) с прожекция на филма „Една одисея в 2388 г.“ (реж. В. Недялков).
• Пак в Пловдив – празници „Неохрон“; празници на фантастиката се провеждат още в Пазарджик и Сопот (вторите от местния клуб „Хронос“).
• „Eфремовски дни“ в София, на които се разработва концепция за интернационално списание за славянска Ф на англ. език.
• Нови клубове: „Рей Бредбъри“ - Сливен, „Сталкер“ - Бяла, „Хелиос“ - Враца, „Бъдеще“ - Димитровград, „Ферг“ - Хасково, „Фантастика“ - Кърджали, „Природа, разум, човек“ - Исперих, и „Андроид“ от с. Скалица (!).
• Атанас П. Славов участва в Еврокон (Будапеща), където на Стефан Лефтеров от Варна е дадена европейската награда за най-добър художник и цялостно творчество.

[редактиране] 1989 г.

• В Пловдив се провежда празника „Неохрон-2“, гостуват писателите И. Росоховатски, В. Савченко, Б. Штерн, Ал. Щербаков, А. Балабуха.
• Наша делегация участва в Соцкон в с. Коблево край Одеса, където награди получават Любомир Николов (за цялостно творчество) и Атанас П. Славов (II-ра награда за разказ).
• Издадени са фензинът „Интегрален клуб по фантастика, прогностика и евристика Иван Ефремов“ (на руски и английски език),
• и сб. „Модели`89“ (на руски).
• Александър Карапанчев участва във фестивала „Аелита“.
• Основан е клуб „Джордж Лукас“ - Свиленград.
• Отчетено е, че към 1989 г. в страната има ок. 80 клуба с над 3000 активни членове.

[редактиране] Демокрацията

[редактиране] 1990 г.

• Бургас е домакин на конвента „Орфикон“ (известен и като Втори Соцкон) с международно участие (Ж. П. Мумон от Франция, Й. Йосив от Румъния и Вл. Михайлов от Русия).
• Група, водена от Атанас П. Славов, участва в ХХХІІ световен конвент WorldCon`90 (Хага).
• Делегация от 7 души посещава фестивала „Аелита“.
• Излизат фензините „Модели-3“ (на руски език),
• два броя на „Тантра“
• и дайджеста за славянска фантастика ORPHIA (на англ. език), спечелил наградата „Карел“.
• Ивайло Рунев публикува в сп. „Локус“ статията „Научната фантастика в България“.

[редактиране] 1991 г.

• Трудни времена за българския фендъм (липса на база и средства, разпръсване на членовете, разпадане на клубове). * Основано е издателство „Орфия“ с президент Ивайло Рунев.
• Вал Тодоров печели награда от Еврокон (Краков).

[редактиране] 1992 г.

• Основани са издателствата „Литера Прима“ и
• „Квазар“ (от Иван Крумов).

[редактиране] 1993 г.

• Празници на НФ Софкон - опит да се възроди традицията на фестивалите.
• Основани са издателства „Аргус“ (от Александър Карапанчев и др.), „Бард“ и „Офир“ (от Янчо Чолаков).
• Участие (с двама души) на фестивала „Аелита“.
• Изцяло със средства на клубни членове е издаден вестник „Тера Фантастика“.

[редактиране] 1994 г.

• Делегация от 24 души участва в Еврокон (Тимишоара, Румъния).
• На конвента награди получават Димитър Янков и Христо Пощаков; посмъртно е награден и Ивайло Рунев.

[редактиране] 1995 г.

• Втори празници на НФ Софкон.
• Основана е издателство „Камея“.

[редактиране] 1996 г.

• Основана е фондация „Фантастика“.

[редактиране] 1997 г.

• Основан е клуб „Фантастика“ - Кърджали.

[редактиране] 1998 г.

[редактиране] 1999 г.

• Основан е клуб „Уибробия“ - Стара Загора (бивш „Георги Илиев“).
• Излизат два броя на списание „Тера фантастика“.

[редактиране] ХХІ век

[редактиране] 2000 г.

• Булгакон 2000 - среща на издатели, писатели и фенове в Сандански; възраждане на клубното движение.
• На Еврокон (Гданск) наградени са Емануел Икономов и Николай Тодоров.
• Организирана е класацията „Най-добра българска фантастична книга на десетилетието (1990-99)“.
• Първи брой на фензина „Фентернет“.
• Първи (нулев) брой на електронния фензин Shadowdance.
• Във Варна Венециян Тодоров започва да издава фензина „Фантастика & Фентъзи“.

[редактиране] 2001 г.

• Фестивал Булгакон в Сандански.
• Провежда се първата Таласъмия в Стара Загора, посветена на фантастичното и приказното в българските фолклор и митология.
• Издателства „Аргус“ и „Квазар“ организират конкурси за НФ.
• Излиза сборникът „Моделириум“.
• Във Варна е основаван „Задочен Клуб на Фантаста“.

[редактиране] 2002 г.

• В Кърджали се провежда Перперикон, където са обявени наградите за „Най-добър роман на десетилетието“.
• Втора Таласъмия и първи награди за роман и разказ „Златен таласъм“.
• Националният клуб за фентъзи и хорър „Конан“ връчва първите си награди.
• Във Варна е основан клуб „Землемория“.
• На Еврокон (Хотебор, Чехия) са отличени: Юрий Илков, Александър Карапанчев и сп. „Тера Фантастика“.

[редактиране] 2003 г.

• В Пазарджик е поредният Булгакон и първият от последните години с международно участие (Евгений Харитонов). * Във Варна за първи път се провеждат празниците на фантастиката Аквалония 2003.
• Трета Таласъмия в Стара Загора.
• На Еврокон (Турку, Финландия) са наградени: Иван Крумов, Георги Малинов, издателство Квазар и „Фентернет“.
• „Аргус“ издава библиографията (на руски език) „Болгария фантастическая“ от Евгений Харитонов.

[редактиране] 2004 г.

• Пловдив е домакин на ХХVІІ Еврокон (месец август); гостуват Робърт Шекли, Йън Уотсън, Анджей Сапковски. Наградени са: Атанас П. Славов и Иван Попов.
• Успоредно преминава и конвентът Булгакон. През годината се провеждат поредните Аквалония, Софкон, Таласъмия.
• Създаден е Фентъзи клуб „Светлини сред сенките“ - Казанлък.

[редактиране] 2005 г.

• Провеждат се фестивалите Аквалония, Софкон, Таласъмия.
• Основана е Фантазийската преводаческа школа (ФПШ).

[редактиране] 2006 г.

• Фестивали Аквалония, Булгакон, Таласъмия.
• На Еврокон (Киев) е наградена Ангелина Илиева.
• Първи брой на електронния фензин Starlighter.
• На 14 декември в Интернет-пространството е инсталирано уикито „БГ-Фантастика“.

[редактиране] 2007 г.

• Булгакон 2007 – хотел „Копривки“, Родопите.
• Списание „Тера фантастика“ – един брой.
• Библиотека „Тера фантастика“ – Георги Малинов, „Орфеус слиза в Ада“.
• Участие на Еврокона в Копенхаген, Дания – един човек.
• От 21 до 24 юни в Старозагорските бани се провежда поредният фестивал „Таласъмия“.

[редактиране] 2008 г.

• Алманах „ФантАstika 2007“ – фондация „Човешката библиотека“.
• Библиотека „Тера фантастика“ – Мартин Петков, „Те не вярват в приказки“, и Тервел Пейков – „Домът на Велзевул“, второ издание.
• Участие на Еврокона в Москва, Русия – трима души.
• Булгакон 2008 – Балчик.

[редактиране] 2009 г.

• Участие на юбилейния двадесети „Интерпрескон“ в С. Петербург – двама души.
• Булгакон 2009 и фестивал за фантастика и фентъзи – Благоевград.
• „С името на Иван Ефремов“ – юбилеен сборник за 35-годишнината на клуба.

[редактиране] 2010 г.

[редактиране] Източници

- Български фендъм - развитие - БГ Фантастика