Българска Асоциация Рьорих

от � ьорих и България

БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ РЬОРИХ /БАР/ - 1930 г.-1940 г.

Съдържание

1 Създаване
- 1.1 Поздрав на Рьорих до БАР
2 Ръководство
3 Публикации
4 Борис Георгиев и Рьорих
5 Пакта Рьорих
6 БАР и Людмила Живкова
7 Публикации
- 7.1 На български език

[редактиране] Създаване

Инициатор за образуването на БАР е известният изкуствовед и писател Николай Райнов. През лятото на 1930 г. той се среща с представител на европейския филиал на Обществото “Приятели на музея на Рьорих” със седалище в Париж, /създадено през 1929 г.,/ и след един месец регистрират българския филиал – един от първите в Европа. Първоначално той се е наричал Общество на “Приятелите на Музея Рьорих”/ОПМР/, но изглежда са използували и други сродни имена като Българско Рьориховско Общество/БРО/, а в първото писмо-поздравление на Николай Рьорих от 22 септември 1930 г., той се обръща към тях като Българска Асоциация Рьорих /БАР/. Това име се използва най-често в статиите и документите, затова сме го възприели и ние. Творчеството и идеите на Рьорих са били вече добре познати на българската общественост, благодарение на дописките на Сирак Скитник от Петербург и статиите с много илюстрации на картини на художника в българските списания. Затова в БАР се включват голям брой художници, писатели и интелектуалци.

[редактиране] Поздрав на Рьорих до БАР

[редактиране] Ръководство

Първият председател на БАР /през 1930-1933 г./ е проф. Благой Мавров, а членове са редици изтъкнати дейци от нашата художествена и научна интелигенция, като Владимир Димитров-Майстора, Борис Георгиев-Варненеца, Вичо Иванов, проф. Петър Петков, Васил Стоилов и мн. други. БАР веднага влиза във връзка с Ню-Йоркския Музей и Европейския филиал в Париж, които ги свързват с Н.Рьорих в Индия, който им пише на 22 септември 1930 г. поздравително писмо.
През 1933 г. председател на БАР става полк. Никифор Никифоров /1933-1940 г./, председател на Касационния съд и Военната колегия. Голямата му енергичност и широка култура са високо оценени от Рьорих, защото по негова препоръка Никифоров е препоръчан като член на Международните комитети на Пакта Рьорих.
С Николай и Елена Рьорих поддържат лична кореспонденция поне 10 членове на БАР и други български интелектуалци, като: Благой Мавров, Васил Стоилов, Стоян Омарчевски, Петър Петков и др.

[редактиране] Публикации

Излизат серии от статии за популяризиране дейността на БАР и от тях научаваме за целите му: “да се грижи за естетическото възпитание и образование на племето; да се стреми да запознае българското общество с идеите и творбите на Николай Рьорих и да сътрудничи на Рьориховото Общество/в Ню Йорк и Париж/, което цели, чрез изкуството, да заякчи връзките на приятелство и взаимност между всички народи”.

[редактиране] Борис Георгиев и Рьорих

Художникът Борис Георгиев /ученик на Николай Рьорих още от Петербург/ през 1932 г. и 1934 г. посещава Индия и стига до долината Кулу, където се среща с учителя си. През 1930-те години в. "Литературен глас" помества репортаж от тази среща придружена с три снимки и помества статии изпратени от Н.Рьорих.

[редактиране] Пакта Рьорих

След подписването на Пакта Рьорих през 1935 г. във Вашингтон от 22 държави, Комитета на Пакта в България започва да действа още по-активно. Начело пак е Никифоров, споменат няколко пъти в писмата на Николай и Елена Рьорих, а секретар е Христофор Клопов. Те изпращат поздравления до Балтийския конгрес, които са публикувани в Зелта Грамата. Последната регистрирана голяма дейност на БАР е организираната повторна изложба "Български носии и шевици" в сградата на Ню Йоркския музей Рьорих преди войната. Подготвяни са за изпращане за Картинната галерия на Латвийското Рьорих Общество картини на Майстора, В. Стоилов и др. художници. Подготвяна е изложба от картини на Н.Рьорих в София, но наближаващата война прекъсва както тези, така и други начинания.

[редактиране] БАР и Людмила Живкова

Щафетата от дейноста на БАР през 1970-те години е поета от Людмила Живкова, когато не само започва да се изследва дейността на БАР, но се дава зелена улица на идеите и творчеството на Рьорих, чрез мащабни национални програми, като "Година на Рьорих" и др. Макар, че в основни линии вече знаем за дейността на БАР през 1930 - 1940, още много моменти от дейността й не за изяснени и чакат своите изследователи.

[редактиране] Публикации

[редактиране] На български език

1933 г. - Петър Петков. Рьорих общество в България. в. Литературен глас. Бр.194. 1933 г.
1934 г. - Георгиев, Б. През джунглите на Индия към великия Николай Рьорих в Хималаите. в. Литературен глас., бр. 239, 17.06.1934 г.., с.1,2.

1938 г. - Zelta Gramata. In Dedication to Fifty Years of Creative Activity of Nicholas Roerich and The *First Baltic Congress of Roerich Societies. Riga. 1938 г.
1978 г. - Писма на Н.Рьорих до проф. В.Стоилов. – сп.София, 1978 г., №4, 18-19.