Борис III
от ьорих и България
Борис ІІІ /1894 г. - 1943 г./ - цар на България /1918 г. – 1943 г./
Съдържание |
[редактиране] Царят и духовните движения в България
Макар и слабо проучена, тази тема предлага много любопитни факти за размисъл. Край всеки царски двор са са движили тайнствени фигури, магьосници, съветници на управляващите в сянка. В руският императорски двор при Николай ІІ се прочува със скандална слава Г.Распутин. “Българският Распутин” така са казвали на Любомир Лулчев, който е бил съветник на Борис ІІІ, близък човек на Учителя Петър Дънов и последовател на Николай Рьорих. Използвал е френология, астрология и други окултни знания за да оценява хората и да дава своите, често пъти взимани под внимание, кадрови съвети лично на Борис ІІІ. Българският цар не се е увличал от окултизъм или някаква духовна практика, но е следял внимателно развитие на духовните движения и особенно това на “Бялото Братство”.
[редактиране] Борис ІІІ, Николай Рьорих и Пакта Рьорих
В началото на 30-те години – в гр.Брюге, Белгия, се провеждат две Международни конференции по Пакта Рьорих. На 23 ноември 1931 г. Рьорих изпраща писмо до Камил Тюлпинк, организатор на конференциите, в което му пише: "Щом е решено да се свика Конференция и през следващата година, то не трябва ли да се посочи точната й дата отсега, за да могат много държави, случайно не участвали на Първата конференция, предварително да се присъединят и изкажат? Не се съмнявам, че кралят на Югославия Александър, принц Евгени Шведски, Крал Борис Български, президентът на Чехословакия Масарик, Императорът на Япония, Шахът на Персия, Кралят на Сиам и други глави на държави, изказвали нееднократно симпатиите си към нашите комитети, ще се изкажат доброжелателно и за това световно необходимо културно дело". Изглежда, Рьорих е получавал доброжелателните изказвания на нашия цар, наричан в писмото “Крал Борис Български” от Българска Асоциация Рьорих /БАР/. Макар, че тези документи за сега не са намерени, писмото показва работата на БАР на най-високо държавно ниво.
[редактиране] Генерал Никифоров, Борис III и Любомир Лулчев
След 1934 г. председател на БАР е полковник /след 1938 г. генерал-майор/ Никифор Никифоров, който през 1937 е назначен за началник на Военно съдебната част към Министерството на войната и е член на Висшия военен съвет и председател на Касационния съд на България. Като председател на комитета по Пакта Рьорих – Пакта на Мира работи за предотвратяване на войната с мирни средства и предполагаме, че е запознал Цар Борис ІІІ и други политици с идеите на Пакта. Като юрист и висш военен е разбирал изключителната дълбочина на идеите заложени в Пакта на Мира, като средство за предотвратяване на войната с мирни средства - чрез културата и международни договори. В края на 30-те години, виждайки неизбежността на войната, генерал Никифоров се включва в помощ на борбата на прогресивните сили срещу фашизма чрез военни действия. Става член на една от най-ефективните разузнавателни организации на Втората Световна война – “Червеният Оркестър”, нейният клон в България, групата “Боевой” на д-р Александър Пеев. Тази организация успява четири години да предава важна военна информация, включително от най-висшите военни нива в Германия, което, според много специалисти, е изиграло важна роля в разгрома на фашизма. След провала на групата на Ал.Пеев, смъртна присъда заплашва и Никифоров /Хитлер е заповядал екзекутиране на всички членове на разузнавателните групи/. Съветникът на Борис ІІІ Любомир Лулчев се застъпва за ген.Никифоров и практически го спасява от смъртна присъда, като генерала е само уволнен. През 1945 г. пред Народният съд ген.Никифоров се опитва да защити Лулчев и дори изпада в противоречие с обвинението, давайки положителни оценки на Лулчев. Но той не успява да помогне на спасителя си, и тайният съветник на Борис ІІІ получава смъртна присъда и е разстрелян, като съветник на царя.
[редактиране] Библиография
- 1. Л.Лулчев. Тайните на дворцовия живот. Дневник. 1938 – 1944. СК Веселие.С., 1992.
- 2. Знамя Мира. М. МЦР.1995. 385 с.
- 3. Недев, Н. Тайната война или летопис за д-р А.Пеев и генерал Никифор Никифоров. С.НМ. 1984. 230. /с.204 – 230 са посветени на Лулчев и спасяването на Никифоров/.
- 4. Стефан Груев. Корона от тръни. С., Бълг.писател. 1991.494 с.
