Богдан Филов

Съдържание

Богдан Филов е виден български археолог, историк и политик. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940 г. -1943 г.) и регент на малолетния цар Симеон II (1943 г.-1944 г.).

следва класическа филология във Вюрцбург (1901 г.) и Лайпциг (1902 г.-1903 г.),
следва археология и римска история във Фрайбург (1904 г. - 1906 г.).
От 1906 г. работи в Народния археологически музей в София.
Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим през 1907-1909 г.

Поставя началото на методични археологически разкопки в България: първите са в Хисаря през 1909–1910 г.
1910 г. - 1920 г. е първият българин директор на Народния археологически музей.
Провежда първите проучвания на античния град Кабиле край Ямбол през 1912 г.
Основател и пръв директор на Българския археологически институт (1920 г. - 1940 г.)
27 юни 1937 г., след смъртта на проф. Любомир Милетич, е избран за председател на Българската академия на науките, до октомври 1944 г.

Посветен в масонството още през 1923 г. в берлинска ложа,
по-късно става член на Масонска ложа „Светлина“ в София,
през 1941 г. забраната на всички ложи в България - именно от неговото правителство под натиск от Германия.

от 15 февруари 1940 г. с Указ на цар Борис III оглавява Министерския съвет.
подписва Крайовска спогодба на 7 септември 1940 г., с която Южна Добруджа се връща от Румъния на България.

В качеството си на министър-председател Филов е вносител на Закона за защита на нацията, приет на 24 декември 1940 г. и съдържащ дискриминационни мерки срещу евреите.

2 януари 1941 г. — Втората световна война: среща на българския министър-председател Богдан Филов с Адолф Хитлер и България се присъединява към Тристранен пакт. След 4 години Пакта загубва войната.

Към края на мандата му като министър-председател в Германия са депортирани над 11 хиляди евреи от освободените български области Македония и Западна Тракия, повечето от които загиват.
На 13 декември 1941 г. България, под натиска на нацистка Германия, обявява т.нар. „Символична война“ на САЩ и Великобритания, която завършва с тежки въздушни удари на съюзниците над София и други градове през 1943-1944 г.

Екзекутиран е заедно с другите регенти, министри, депутати и много членове на интелигенцията от периода 1940–1944 г. през нощта на 2 февруари 1945 г.