Архивът на сем.Рьорих
от ьорих и България
Архивът на сем.Рьорих Планетарните културни програми, които сем. Рьорих задвижват по време на техният живот, богатата преписка с елита на света, стотиците книги и статии написани от тях, всичко това създава огромен архив разхвърлен по много държави. Архивът на сем Рьорих е частично разпределен по разни държави в които те са живели и работили /Русия, САЩ, Индия/, или където са задвижвани техни програми /Латвия, България, Франция, Азия, Лататинска Америка/ или където са живели техни биографи /Естония – Павел Беликов/ През последните години се правят големи усилия да се изследва този огромен архив, излизат сборници и списания, но по-голямата част чака своите изследователи.
РУСИЯ И СНГ
Архив на Павел Беликов в Талин Богат архив, частично достъпен.През целият си живот той събира и систематизира всичко свързано със семейство Рьорих, води голяма преписка с тях и последователите им. Изработва библиография на произведенията на Николай Рьорих, първата след частичната издадена през 1936 г. Архивът му съдържа и много интересни необработени документи разриващи връзките на семейство Рьорих с България.
МОСКВА
Архив на Международния Център Рьорих /МЦР/ в Москва. Изключително богат, /4,5 тона материали, докарани в Москва със самолет, с разрешението на Раджив Ганди през 1990 г./ недостъпен за изследователи. Всяка година МЦР издава по няколко нови книги с архивни материали, но надали в близките години по-голямата част от архива ще бъде публикувана. Поради стремежа на МЦР да монополизира издаването на нови архивни материали, съществува напрежение с други издателства /”Сфера”в Русия и Музея Рьорих в Ню Йорк/.
МЕМОРИАЛНА КВАРТИРА НА ЮРИЙ РЬОРИХ
В нея живее и работи Юрий Рьорих през 1957 г.-1960 г. Трудно достъпна за изследователи. Уникалната библиотека и многобройните колекции от танки, бронзова пластика от Тибет и др.материали от Трансазиатската експедиция са разпределени между АН на СССР, Ермитажа и Музей Востока.
Третяковска галерия
Във фондовете на галерията се пазят много материали от дейността на сем. Рьорих в Русия до 1916 г. През 2002 г. там бяха открити около 40 неизвестни рисунки на Юрий Рьорих от Евгений Маточкин.
- Государственная Третьяковская галерия. Отдел рукописей. Архив Н.Рериха, фонд.44/
МУЗЕЙ НА ИЗТОКА
В Музей на Изтока в Москва са предадени голяма част от колекциите на сем. Рьорих, докарани в Русия от Юрий и Светослав Рьорих след 1957 г. Има мемориална стая на сем. Рьорих с документи от Трансазиатската експедиция и 280 картини на Николай Рьорих. Достъпен за изследователи.
Централен държавен архив за литература и изкуство в Москва /ЦГАЛИ/
Много богат на документи, показващи връзките на художника с писатели, журналисти и поети.
- Центральный государственный архив литературы и искусства /ЦГАЛИ/.
- Архив Н.Рериха, фонд 2408;
- Aрхив А.Руманова, фонд. 1694 и др.
Архивът на Борис Рьорих
Борис Рьорих е брат на Николай Рьорих. При заминаването си от Русия, по-голямата част от архива си Николай Рьорих предава на брат си Борис Рьорих /1872 г.-1945 г./. След неговата смърт и на жена му Татьяна през 1953 г., роднини са струпали архива на пода - огромен куп в човешки бой, и с оглед на безопасността си решили да го изгорят. Три дена портиера го изгарял в котелната на сградата. Така е бил унищожен безценен архив на Рьорих от петербургския период /1, с.160/.
ПЕТЕРБУРГ
Архив на Музей-Институт на Рьорих в Петербург. Съдържа основно документи за живота на Рьорих в Петербург до 1917 г. Достъпен за работа. Всяка година се издават 1-2 тома с научно обработени документи. Част на архива е в Мемориалната квартира-музей на Людмила Митусова/1922 - 2004/.
Къща-музей на Рьорих в ИЗВАРА /на 100 км от Петербург/. Съхраняват се част от материалите свързани с петербургския период на сем.Рьорих.
РУСКИЯТ МУЗЕЙ
Притежава много картини и документи на сем. Рьорих.
- Государственный Русский музей. Отдел рукописей. Архив А.Бенуа, фонд 137; архив Э.Голлербаха, фонд 32.
ЕРМИТАЖЪТ
Съхраняват се документи и предмети от Трансазиатската експедиция, донесени от Ю. Рьорих през 1957. в Русия. Отдел Восток.
Централен държавен исторически архив на Петербург
- Центральный государственный исторический архив Петербурта /ЦГИА России/, фонд 789 Академии художеств, №45-И, Н.Рерих.
САМАРА
Архив-библиотека на МЕЖДУНАРОДНИЯ ЦЕНТЪР ЗА ДУХОВНА КУЛТУРА /МЦДК/ и издателство “АГНИ” в Самара. Съдържа практически всичко издадено за Рьорих в Русия и много други държави. Книгите и албумите на издателството се отличават с много добро полиграфическо изпълнение и с научна обработка на материалите. Достъпна за изследователите. В сградата на МЦДК се намират и уникалните галерии на световните шедьоври, които са безплатни и се посещават ежегодно от 500 000 души.
НОВОСИБИРСК
В Музея на Рьорих са събрани материали за експедициите на сем. Рьорих в Сибир, Алтай и Азия.
- //www.sibro.ru/museum.html
В Новосибирският Академгородок от 1993 г. успешно работи и събира материали за сем. Рьорих Клуб “Пульс будущего” под ръководството на проф. Алексей Дмитриев.
- www.pulse.webservis.ru
АМЕРИКА
- Архив на Музея Рьорих в Ню Йорк. Един от най-богатите и достъпен за изследователите. Подпомага обработването и издаването на материали /вж.: сп.Ариаварта, изд.”Сфера” и др/
- Архив на Френсис Грант, вице-президент на Музея Рьорих в Ню Йорк през 1930-те години. Тя предава през 1980 г. 40 сандъка с архива си /уникални дневници, писма, бележки от личен характер/ на Ратгерс университет и няколко сандъка в Музея на Рьорих.
- Rutgers University Special Collections /USA/, Frances Grant Papers.
БЪЛГАРИЯ
Документите свързани с дейността на БЪЛГАРСКА АСОЦИАЦИЯ РЬОРИХ /БАР/ през 1930 г.-1940 г. са разхвърлени по разни фондове в Държавния архив и частни архиви и основната част чака своите изследователи. През 1980 – та г. са докарани от Индия част от документите от архива на сем.Рьорих, като Светослав Рьорих е бил готов да предаде основния архив на изграждащият се Рьорих център в София. Неочакваната смърт на Людмила Живкова проваля тази акция /през 1990 г. 4,5 тона от този архив заминават за Москва, днес са в МЦР/.
Държавния архивПрез 2004 г. по инициатива на НСБ е създаден “Фонд Рьорих”, където започват да се събират и издирват документи свързани с дейността на Рьорих и България. Фонд Рьорих. Фонд Людмила Живкова. Фонд 1300 г.
Държавни и частни архиви
Нов Български университет – София, съхранява архива на художника Васил Стоилов свързан с Рьорих. Архив на Клуб "Приятели на Рьорих" – съдържа голямо количество материали от периода на създаването на организираното Рьорих движение през 1993 г. до днес. Клуба има група от изследователи на историята на връзките на сем. Рьорих с България, която е събрала интересни материали в Индия, Русия и България. Архивът активно се използва за изработване на изложби и е достъпен на Интернетната страница на Клуба.
Архиви свързани с дейността на Л. ЖИВКОВА Дейността на Л. Живкова е отразена по-добре, но по-голямата част от документите свързани с нейните национални културни програми са разпределени по фондовете на фондациите /”1300 г. България”, “Св.Св.Кирил и Методий” и др./ и предстои да бъдат обработени. Уникалният личен архив и огромната езотерична библиотека на Л.Живкова, според [[[Богомил Райнов]], са унищожени /2/ веднага след нейната смърт.
- 1.Е.Величко. Судьба одной из частных коллекций. Утренняя звезда. Альманах МЦР. №1, 1993.
- 2. Райнов, Богомил. Людмила – мечти и дела. С.ИК Камея. 2003. 218 с. с ил. /Епиграфите към всяка глава са цитати от книгите на Учителя Мория/
АРХИВ НА о.МАЛТА
Архивът на рицарите на Малтийския орден, се съхранява в подземията на библиотеката на Ордена на о.Малта. Трудно достъпен за изследователи. Толкова по-ценно е единственото посещение на библиотеката от най-видните български езотерици, изследователи на богомилството през 1935 г. Това е групата на Николай Райнов, Благой Мавров и Никола Трифонов. Изследванията им не са публикувани, но са споделени с друг член на групата, народния лечител Петър Димков, дълбок познавач на богомилството /1, 433/. През 1981 г. от Людмила Живкова е уредено посещение на библиотеката на о.Малта от български учени, но внезапната й смърт проваля това начинание./2/.
Библиография
- 1. Димков, Петър. Хигиена и лекуване на душата. С., Астрала. 2001. 480 с.
