Алексей Ремизов

от � ьорих и България

Алексей Ремизов /Ремизов Алексей Михайлович/ / Alexei/-ey/-is Remizov/ - писател с мощно въображение, много експериментира с формата и оказва със своя стил влияние върху редица големи автори. Оригинален рисувач, когото хвали Пикасо и други големи художници; майстор по калиграфия. Пробва се също като театрален художник, актьор, певец.

Биография

Алексей Ремизов е роден на 24.6/6.7.1877 в Москва,-26.11.1957 г. в Париж) Oт детска възръст проявява особено виждане и чуване /ясночуване/, от психофизиологично /цветомузикално, ауровиждане/ до ментално. Обикновеното зрение, обаче, се оказва толкова слабо, че не успява да получи художествено образование, въпреки, че е имал талант. Постъпва на физико-математическия факултет на Московския университет, но за революционни настроения, е арестуван на 18.5.1896, а 20.12 изпратен на заточение до началото на 1905 г. Събира фолклор, легенди. Първата му публикация е през 1902 г., почва да превежда. От 1905 г. живее в Петербург, работи в списанието "Вопросы Жизни", публикува романи, приказки, легенди, други жанрове на фолклора, жития на светии, апокрифи. Опитва се да възроди стария стил на руската реч, пристъпва к думите като изследовател, търсещ "ключ", "магически знак". Увлича се от гностиците и Сведенборг, практикува астрология.

През 1921 г. емигрира (издавайки към този момент 37 свои книги). От 1923 г. живее в Париж. Пише автобиографични книги и програмна книга "Огонь вещей. Сны и предсонья", а след това демонстрира своя "съновидчески" метод на писане. Записва огромен брой свои сънища и много от тях публикува. Издава 45 книги, включително приказки, сказания, библейски и евангелски митове, мистерии, притчи за светии. Остава ръкопис с мусулманско-суфийски фолклор. През 30-40-е г. изготвя около 400 ръкописни албума с автоилюстрации и илюстрации към руската класика. През 1948 г. приема съветско поданство.

Значителна част от неговия архив е предадена на СССР.

Алексей Ремизов и Николай Рьорих

С Н.К. Рьорих се запознава през 1905 г. От 1909 г. те сътрудничат на театъра, но постановката на пиесат "Трагедия об Иуде Искариотском" не се състои. От 1913 г. той иска да напише книга за Николай Рьорих, но не успява.

• Заедно с Н.Рьорих работи в съвета на Общество за възраждане на художествена Русия /Общества возрождения художественной Руси/.
• той е автор на цикъл стихотворения "Жерлица Дружинная" (в посветения на Н.Р. сборник от 1916 г.), създадени под впечатлението на "апокалиптическите" картини на Н.Р., - те влизат и в сборника "Звенигород Окликанный. Николины притчи" ("Алатас", 1924).
• В "Алатас" излиза книгата "Клятвенный Камень", където се говори за Майката на Света /Матерь Мира/.
• той рисува в емиграция портрети на Н.Р.