Александър ІІ
от ьорих и България
Александър II е Император на Русия. След Освобождението на България през 1878 г. често го наричат "Цар-Освободител".
Съдържание |
Александър ІІ - влияние върху личности свързани с България
Александър ІІ и Петър Димков
Управлението на император Александър II завършва преди пристигането на Петър Димков в Русия през 1899 г., но сякащ съдбата постоянно го среща с делата на Царя – „Освободител на България”. Димков учи в Павловското военно училище основано през 1863 г. от император Александър ІІ, а между випускниците на училището е и подполковник Павел Калитин, командир на 3-та дружина от Българското опълчение по време на Руско-турската война (1877-1878 г.). През 1907 г. на 19 август се освещава храма Възкресение Христово ("Спас-на-Крови") на мястото на убийството на император Александър II, един от най-величествените и красиви храмове на Петербург и кадетът Димков присъства на тържеството.
Александър ІІ - тибетската медицина и хомеопатията
Тибетската медицина в Русия се развива под прякото покровителство на императора, а основоположникът Султим Батма нямащ никакво европейско образование, не говорещ руски език – получава от ръцете на император Александър II дворянство, чин и да полза права, присвоени на военните лекари. В Петербург Султим приема православието и с него ново име - Александър Александрович Бадмаев в чест на своя кръсник императора Александър Александрович . Император Александър II има голям принос за развитие и на хомеопатията в Русия, като продължава делото на баща си Николай I и дава още по-големи възможности за приложението й, затова една от хомеопатичните болници носи неговото име. Петър Димков още в Петербург завършва 6-месечен курс по хомеопатия, задълбочено изучава тибетската медицина и съответно добре е познавал приноса на Императора в тези области.
Елена Блаватска и Александър ІІ
На 1 март 1881 г. е убит руският “цар-освободител” на България Александър ІІ. Елена Блаватска, която е в Индия, е толкова потресена, че се разболява тежко. В дневника си тя записва: “Нека всички се смеят над мене, но аз, американска гражданка, чувствам към незаслужената, мъченическа смърт на Царя Самодержавец такава жалост, такава мъка и срам, каквато и в самото сърце на Русия хората не могат по-силно да чувстват”. Издаваното от нея списание “Теософист” излиза с траурна корица. Оправяйки се от болестта тя пише за в.”Пионер”/Алахабад/ превъзходна статия за всичко извършено от император АлександърІІ и е много доволна, че повечето вестници я препечатват.
Елена Блаватска и Руско-турската война
Блаватска изпитва постоянно безпокойство както за развоя на войната, така и за съдбата на своите роднини, участници в бойните действия. “През есента Блаватска няколко пъти е разтревожена от видения на своя братовчед Александър Витте /по това време майор от Нижнегородския драгунски полк/, облян в кръв, с превързана глава. За нещастие това видение предшества реално събитие. На 2 октомври 1877 г. той по чудо се спасява от гибел. Контузията оставя трагични последствия, постоянно главоболие, усложняваща се болест, от която той почива през 1884 г. Неописуемо радват Елена Блаватска успехите на руското оръжие, които тя жадно следи и те я радват многократно по-силно от личните й успехи. След взимането на Плевен, например, тя избликва с възторжено послание към роднините си. В боевете в България участват също чичо й Ростислав Фадеев и племеника Ростислав Яхонтов. Независимо, че Блаватска вече е с американско гражданство, тя си остава гореща патриотка и през цялата война изпраща пари за Червения Кръст, в помощ на ранените в руско-турската война. Хонорарът от “Разбулената Изида” и от статиите в руската преса отиват за същата цел.
